Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
Гр.София, 26 юни 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1088/13 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 30/ 27.11.12 г.,постановена от ОС-Враца по Н.Д.495/12 г., подсъдимият Л. Е. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и Б вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца,което да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Тази присъда е потвърдена с решение № 27/18.02.13 г.,постановено от АС-София, НО, 6 състав по В.Н.Д.1380/13 г.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият М., който го обжалва, оспорвайки проведената процедура по съкратено съдебно следствие. Моли за справедливост и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи.
Неговият съпроцесник, Р. Д.,спрямо когото постановената присъда е влязла в сила, лично и чрез назначения си защитник, не заявяват становище по жалбата.
Представителят на ВКП намира същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия я документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Първостепенното разглеждане на делото е преминало в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК. И двамата подсъдими са признали фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Като е пожелал да се премине към разглеждане на делото в процедура по съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант, М., наред със себе си, е ангажирал и останалите страни по производството и не на последно място, разглеждащия доказателства съд.
Разгледана по същество, фактологията по обвинителния акт отразява престъпно посегателство от страна на жалбоподателя. Съдилищата са зачели неговото признание на фактите, съобразявайки се с всички събрани по делото доказателства, на които е направен анализ и от двете инстанции по същество. В насока на изложеното могат да бъдат посочени най-малко показанията на свидетелката-пострадала М., която е категорична,че двама човека са осъществили грабежа над нея, а дейците са били заедно процесната вечер; показанията на И. Л., намерените в обитавания от същата и М. вещи на потърпевшата и др.
В този смисъл е необяснимо оспорването от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, облечено в несъгласие с процедурата, по която е протекло първостепенното разглеждане на делото. Действително, М. не е предявила гражданско-правни претенции към извършителите, но това не решава въпроса с липса на авторство. По-нататък подсъдимият заявява принуда от страна на държавен обвинител да се изяви съгласие за преминаване към разглеждане на делото по съкратено съдебно следствие, както и е сторено. Иначе казано, деецът не оспорва информираното си познание за тази процедура, а своето доброволно съгласие да се мине към нея. Липсват каквито и да са доказателства за упражнена форма на принуда от страна на представител на обвинителната власт. Никак освен това не е ясна каква би била възможната мотивация за нея, предвид събраните еднопосочни за вината на жалбоподателя доказателства. Самият М. и неговият защитник, заедно с другия деец и неговата защита, в открито съдебно заседание пред ОС-Враца са заявили искането си делото да се разглежда по реда на глава 27 НПК и няма никакво съмнение за доброволността на демонстрираното желание. Даденото съгласие, предвид установената конкретика по настоящото производство, не може да бъде оттеглено, в какъвто аспект се преценява основното възражение по жалбата, депозирана пред ВКС.
По-нататък М. обяснява как Д. е извършил престъплението сам и неговата лична вина е,че не се е намесил,но бил пиян и разсеян. Казаното, в продължение на споменатото по-горе за оспорване на авторството, представлява в същината си даване на обяснения, оборващи обвинението. Такъв подход не се позволява пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, която поне при първо и второ разглеждане на делото пред нея, е инстанция по правото. Само в сферата на пълното процесуално изследване и доколкото соченият довод на подсъдимия, макар и трудно, би могъл да бъде отнесен към оплакване по касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, следва да се отговори, че събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, правилно оценена от първостепенния и второстепенния съдебни състави, говори съвсем друго, при това потвърждващо ангажираност на поведението на жалбоподателя към повдигнатото му обвинение за извършен спрямо М. грабеж.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/18.02.13 г.,постановено от АС-София, НО, 6 състав по В.Н.Д.1380/13 г.по описа на същия съд и състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/