Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
С. 30.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 129 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Д. И. от [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Е. против въззивно решение № 712 от 19.10.2010г. по в.гр.д.№587/2010г.на Пловдивски апелативен съд,в ЧАСТТА му,с която е потвърдено решение №197 от 12.02.2010г. по гр.д.№3176 по описа за 2005г. на Пловдивски окръжен съд,като е отхвърлен иска на М. Д.-рова И. против Е. И. Д.-В. за заплащане на сумата от 7 887.33лв.,представляваща обезщетение за забава върху сумата от 14 750лв.за периода 24.10.01г.-21.11.05г.-претендирана като причинена вреда,в резултат на сключен на 24.10.2001г. договор с н.а.№176 т.44 д.10339/01г. с ответницата Д. като пълномощник без представителна власт. Искането е – в тази част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго,с което да бъде присъдена и тази претендирана сума.Претендира направените по делото разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за вида отговорност на мнимия представител по чл.42 ал.1 от ЗЗД за причинените на третото добросъвестно лице вреди в хипотеза,когато не е възможно да бъдат потвърдени извършените без представителна власт действия /дали за нея следва да се прилагат правилата за непозволено увреждане или тези за договорната отговорност/ и съответно – от кой момент е дължима лихвата за забава върху продажната цена по нищожната сделка,сключена от мнимия представител с третото добросъвестно лице – от деня на сделката или от деня на писмената покана за връщане на сумата.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Фактите по делото са безспорни:
На 24.10.2001г.между страните е подписан договор за покупко- продажба на недвижим имот с н.а.№176 т.44 д.10339/01г.Ответницата Е. И. Д. е действала като пълномощник на дъщеря си Е. Д.,която видно от акт за смърт №150 – към датата на сделката вече е била починала/на 12.10.01г./и е оставила за наследници- съпруг и дъщеря.С влязло в сила решение/по гр.д.№1943/05г./ищцата е осъдена да предаде собствеността и владението на наследниците на починалата собственичка,както и да им заплати обезщетение от 7 887.33лв. за забава върху сумата от 14 750лв.за периода 24.10.01г.-21.11.05г.Няма спор,че тази сума е платена от настоящата ищца,която сега я претендира от ответницата,като причинена й имуществена вреда.
При тези факти въззивният съд е приел,че обезщетението по чл.42 ал.1 от ЗЗД,което мнимият представител дължи на другата страна,ако тя е била добросъвестна не произтича от непозволено увреждане,дори и да е установено неправомерно поведение от негова страна.Посочил е, че вредите, настъпили от действия на представител без представителна власт подлежат на обезщетяване от датата на поканата.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд.По поставения въпрос за вида отговорност на мнимия представител по чл.42 ал.1 от ЗЗД в конкретния случай – счита,че следва да бъде съобразено следното:
Разпоредбата на чл.42 ал.1 от ЗЗД,съгласно която мнимият представител дължи обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице -не дава отговор на въпроса- какъв е вида на тази отговорност.Касае се до конкретна преценка за всеки отделен случай,но следва да се отчита,че това е отговорност без договорен характер,чието основание произтича именно от липсата на подобна договорна връзка. В случая – няма спор,че поведението на мнимия представител е в нарушение на общото задължение за добросъвестност при воденето на преговорите и при сключването на договорите.Това е така,защото той е договарял с ищцата, въвеждайки я в заблуждение относно факта,че разполага с представителна власт и съзнавайки,че с оглед смъртта на упълномощителя не само е прекратена представителната му власт,но и е невъзможно потвържда-ването на извършените от него действия без представителна власт. С това си поведение – мнимият представител е причинил вреди, които не са могли да бъдат предвидени,нито очаквани от пострадалата /защото от всички субекти се очаква да се въздържат от увреждане на чужди блага/.В такава ситуация единствено справедливата компенсация би била – да се възстанови положението преди увреждането/т.е. да се защити т.нар. в теорията „негативен интерес”или интересът на доверието/.Затова настоящият съдебен състав приема,че отговорността на мнимия представител е специален състав на деликтна отговорност.В този случай- на обезщетение подлежат всички вреди/имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия,като следващата се лихва за забава се дължи от деня на сделката,а не от поканата.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт – в обжалваната му част е неправилен и следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг,с който да се уважи предявената претенция.Налице са изискуемите се за това предпоставки: 1. Противоправно действие на мнимия представител/Е. И. Д. е сключила сделка като пълномощник на продавач,за който е знаела,че вече е починал/, 2. Това действие е и виновно,защото на нея й е било ясно,че пред вид настъпилата смърт – действията не е възможно да бъдат потвърдени, 3.Добросъвестност на третото лице,за което по делото не са представени доказателства да е било известено или да е имало възможност да узнае, че представителят е действал без представителна власт преди предявяването на иска по гр.д. №1943/05г. от наследниците на продавача, 4.Вреда /установено е,че процесната сума от 7 887.33лв. е заплатена от настоящата ищца и 5.Причинна връзка между вредата и действията на мнимия представител /процесната сума от 7 887.33лв.е част от присъдена и заплатена по гр.д.№1943/05г. като обезщетение за забава върху сумата от 14 750лв.за периода 24.10.01г.-до предявяване на иска по посоченото дело/.
С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на касаторите да бъдат присъдени направените по делото разноски,които за настоящата инстанция възлизат на 188лв. –за държавна такса.Доказателства за посочените като заплатени в представения списък разноски от 400лв.-за адвокатско възнаграждение –не се представят,поради което и съдът не ги присъжда.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 712 от 19.10.2010г. по в.гр.д. №587/2010г.на Пловдивски апелативен съд,в ЧАСТТА,с която е потвърдено решение №197 от 12.02.2010г. по гр.д.№3176 по описа за 2005г. на Пловдивски окръжен съд,като е отхвърлен иска на М. Д.-рова И. против Е. И. Д.-В. за заплащане на сумата от 7 887.33лв.И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Е. И. Д.-В. ЕГН [ЕГН] от@@15@[жк]бл.209 А вх.”А” ап.11/с.Б. Пловдивска област [улица]/ да заплати на М. Д. И. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес : [населено място] [улица] ет.4 офис 3 адвокат Е. сумата от 7 887.33лв./седем хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 14 750лв.за периода 24.10.01г.-21.11.05г.- причинена имуществена вреда,в резултат на сключен на 24.10.2001г. договор с н.а.№176 т.44 д.10339/01г. с Д. като пълномощник без представителна власт, както и сумата от 188 лв./сто осемдесет и осем лева/,представляваща направени пред касационната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.