Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
София, 15.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САЛАРИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1408/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК(отм) вр пар 2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. А. от гр. В., Л. Й. П. и Е. Н. П. от гр. С.срещу въззивно решение №18 от 13.02. 2008 год. по гр. дело № 964/2007 г. на Плевенски окръжен съд , с което при повторното разглеждане на делото на въззивен съд е оставено в сила решение от 10.12.2005г по гр.д. № 2622/1995г на Районен съд гр. П.. С оставеното в сила решение е бил отхвърлен иск на касаторите в настоящето производство с правно основание чл. 297 ал.2 от ГПК за обезсилване на съдебно решение по обявен за окончателен предварителен договор , поради неплащане на насрещно задължение в срок .
В касационната жалба се поддържат оплаквания по чл. 218б. б. „в” от ГПК . Неправилно е прието за относимо изпълнение , което не е в рамките на двуседмичния срок по чл. 297 ал.1 от ГПК (отм), считан от влизане на решението в сила . Този срок е законен и задължителен ,включително по отношение началния момент на плащането . Като е приел друго , въззивният съд е нарушил материалния закон . Неправилно съдът е приел за установен факт на плащане ,при положение че ответникът не е провел пълно доказване. С това съдът е нарушил процесуалните правила . На следващо място не са обсъдени възражения във връзка със задължителното условие имотът да е в собственост на обещателя по предварителния договор, съответно не е съобразин фактът ,че същият е отчужден . Иска се отмяна на постановеното решение със законните последици ,съображения са развити в писмена защита на адв. С от САК .
Ответникът по касация З. Г. В. е заявил становище в оспорване наличието на отменителни основания Съображения са развити в писмена защита на адв. В,претендират се разноски .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба на Т. Й. А. , както и общата касационна жалба на тримата молители , е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Жалбата е по същество е неоснователна .
За да остави в сила решението на първостепенния Плевенски районен съд, чийто краен извод за неоснователност на иска за обезсилване на окончателното решение по обявяването на предварителен договор за окончателен е споделен , въззивният съд е съобразил писмени доказателства , от които безспорно е установено ,че в качеството си на купувач ответникът З. В. е превел определения остатък от цената в размер на общо 1485 лева преди постановяване на решение №960 от 10.12.2004г по гр.д. № 1146/2003г на Върховния касационен съд , с което решение горното условие е било постановено в диспозитивна форма. Сумата безспорно е била преведена на 10.10.2002г и от приложените известия за доставяне на Б. ДСК е удостоверено получаване : 274,50 лв по сметка на Т. Й. А. ,сума от 990 лв по сметка на Л. Й. П. исума от 247,50 лв за Е. Н. П. .
Задължението по окончателното решение на Върховния касационен съд от 10.12.2004г по гр.д. № 1146/2003г е сума в този размер да бъде заплатена от купувача общо на легитимираните понастоящем правоприемници в договора. Плевенски окръжен съд е приел ,че двуседмичния срок за плащане , регламентиран в чл. 297 ал.1 от ГПК (отм) е краен, а не начален ,като парична престация , безспорно извършена преди него , има погасителен ефект по отношение на вземането на продавача и представлява изпълнение на задължението на купувача .
Решението е правилно , изводите на съда са основани на фактите ,които са от решаващо значение за изхода на спора. Задължението на ответника по молбата за обезсилване правилно е прието за погасено въз основа на представените по делото доказателства, в тази част решението е обосновано и доказателствените правила не за нарушени. Сумите са били преведени на 10.10.2002г, разпределението съответства на правата на продавачите. Настоящите касатори не обосновават претенцията си с пълна или частична липса на плащане , а на формалния довод , че щом престацията предхожда двуседмичния срок по решението , тя е неотносима към задължението .
Като е приел от правна страна ,че изпълнение на договорното задължение за заплащане на цената в по- ранен момент , ако самото плащане е прието от кредитора и е по съдържание точно, освобождава длъжника от ново, повторно престиране в определения със съдебното решение двуседмичен срок на вече изпълненото задължение по чл. 297 ал.1 от ГПК (отм) , въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Плевенски окръжен съд е съобразил указанията по отменителното решение № 1* от 13.11.2007г на Върховния касационен съд по отношение на момента , във който задължението на купувача е било определено по размер и изпълняемо, така и по отношение на правната природа на модалитета по чл. 297 ал.1 от ГПК като краен, а не като начален срок за плащане по условия диспозитив. Обратата теза, поддържана от касаторите в настоящето производство ,е несъстоятелна и не държи сметка за естеството на облигацията. Насрещното парично задължение на купувача по предварителния договор ,предмет на условия диспозитив , е по природа облигационно , негов правопораждащ факт е договора между страните , а не съдебния диспозитив и волята на съда. В частта по платимия остатък от цената съдебното решение по чл. 19 ал.3 от ЗЗД вр. чл. 297 от ГПК няма конститутивен характер .
Неоснователно е оплакването за необсъждане на доводи и обстоятелства във връзка с проверки относно правото на собственост на прехвърлителя ,въпрос който подлежи на служебно изясняване в исковото производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Настоящето производство по обезсилване на решение има за предмет друго потестативно право , а не правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен . Само при последното съдът дължи проверката по чл. 298 ал.1 от ГПК .
При обсъждането на доводите на страните и доказателствата по делото не е даден касационен повод. Въззивният съд мотивирано е изтъкнал защо искът е неоснователен при така установените факти и съображенията в тази насока следва да бъдат споделени .
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не е установил разходи в настоящето производство .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №18 от 13.02. 2008 год. по гр. дело № 964/2007 г. на Плевенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: