4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
С. 22.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 88/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 849 от 14.06.2012г., постановено по настоящото дело № 88/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 135 от 17.10.2011г. по в.гр.д. № 393/2011г., с което е потвърдено решение № 627 от 13.05.2011г. по гр.д. № 2051/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 33 554,40 лв., предявен като частичен от сумата 349 853,90 лв.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос коя е дължимата престация когато липсват валидно учредени облигационни или административни отношения с административен орган – дали е тази, предвидена в закон или поднормативен акт, или е тази, която ищецът е приемал в нарушение на този закон.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото.
В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, съгласно посочената разпоредба, са наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, произтичащи от един общ факт; липса на правно основание и субсидиарност на иска /ППВС № 1/79г./. Пак от същата разпоредба се извлича и размерът на дължимата престация – ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Тази е дължимата престация и в отношенията на община с друг правен субект.
По основателността на касационната жалба:
За да отхвърли иска на [община] против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 33 554,40 лв., предявен за част от цялата дължима сума 349 853,90 лв., с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответникът не е ползвал имота на общината без основание и не се е обогатил за нейна сметка, спестявайки си разходите за заплащане на дължимата цена за предоставената му услуга по разполагане върху общинския терен на павилиони за търговия. През процесния период ответникът е ползвал общинското място и е държал там павилиони за търговия, съгласно разрешенията, издадени му от общината през 1995 и 1997г. Общината не е извършила действия по премахването им с оглед предстоящо застрояване или други нужди, а е събирала от ответника цена на право на разполагане на павилиони, изчислена съгласно т. 13.5 от приложение № 2 /цени на услуги и права, предоставяни от [община] на физически и юридически лица по чл. 6, ал. 2 ЗМДТ/ към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], и съобразно утвърдените цени от общинския съвет при квадратура 687 кв. м. Така определената от общината цена на услугата е била заплащана от ответника, за което са му били издавани и фактури с отразено в тях основание за плащането именно като цена за разполагане на павилионите. Нередовното оформяне на това правоотношение между страните /предвид липсата на издадени от общината нови разрешения за поставянето на павилионите/ не променя извода за предоставяне на услугата, доколкото такава реално е била ползвана и заплатена. Обстоятелството, че общината с години е приемала плащане за разполагане на павилионите по цена, определена по приложение № 2 от посочената по-горе Наредба сочи, че същата е определила на ответника именно този размер. Невъзможността й да събира по-висок размер за цена на услугата, изчислявайки я по друга разпоредба на Наредбата или погрешното определяне на цената, са обстоятелства имащи отношение към дейността на общината по предоставяне на услуги и начина на определяне на цената. Те не обосновават извод за обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
К. [община] прави оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Развива доводи, че не са обсъдени представени по делото съществени доказателства поради което възприетата от съда фактическа обстановка не съответства на данните по делото. Счита, че ответникът не следва да черпи права от държането без основание на процесните павилиони в имот – публична общинска собственост.
Жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено, че ответникът [фирма] е поставил временни преместваеми обекти за търговия /павилиони/ в границите на уличната регулация на ул. К. Б., ул. К. Б. І и ул. Воден /с две изключения от 13,2 кв. м и 34,8 кв.м, които попадат в имот пл. № 1876 и № 1514/, по схема, одобрена от главния архитект на [община], съгласно разрешения на [община] от 1995г. и от 1997г., на основание чл. 197, ал. 1 З. /отм./. Отново са издадени разрешения /№ 410, 411 и 412 от 25.07.2000г./ за същите обекти на основание чл. 197, ал. 1 З. /отм./ и чл. 120а ППЗТСУ /отм./, за периода от 01.01. до 31.12.2000г., в които е посочено, че разрешението за ползване се отнема при изтичане на посочения в разрешителното срок или при започване на предвиденото по З. строителство. След този момент разрешителни за търговските обекти не са издавани, дружеството е заплащало на общината такса за разполагане на преместваеми обекти по цени на право на разполагане върху терени общинска собственост съгласно Приложение 2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно ЗУТ, при квадратура 687 кв.м. /в.л. Е. Т./. Видно от същото заключение, съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], обектите попадат в І зона, с утвърдени такси за зимен и летен сезон, които са по-високи от заплащаните от ответника.
При така установените обстоятелства неправилно въззивният съд е приел, че ответникът не е ползвал имота на общината без основание и не се е обогатил за нейна сметка, тъй като е държал павилионите за търговия съгласно издадените му от общината разрешения и е заплащал цена за право на разполагане на павилионите, макари в по-нисък размер от дължимия за тази услуга. Последните разрешителни от 2000г. са с изтекъл на 31.12.2000г. срок, следователно през исковия период павилионите са държани без да е изпълнена административната процедура по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, изискваща издаване на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, и схема, одобрена от главния архитект на общината. Благоустройствените правила са установени в обществен интерес и регулирането на тези правоотношения следва да бъде съобразено с тези норми. Затова обстоятелството, че общината е приемала определена сума за ползването на обектите не може да се приеме за съгласие на общината, което да придаде на павилионите статут на разполагане въз основа на валидно учредено право върху общински терен. Разполагането на търговските обекти в случая е без правно основание и отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване.
Предвид изложеното решението на въззивния съд като постановено в нарушение на закона следва да се отмени и искът за се разгледа по същество от настоящата инстанция.
ВКС намира предявеният от [община] против [фирма] иск по чл. 59 ЗЗД за основателен. Налице са всички посочени по-горе предпоставки на иска – обедняване на ищеца поради лишаването му от възможността да получи следващата се цена за разполагане на търговски обекти в централната част на града, обогатяване на ответника чрез ползване на търговските обекти на значително по-ниска цена от дължимата и получени многократно по-високи доходи от отдаването им под наем, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното разместване, липса на друг иск, с който общината може да се защити.
Размерът на вредите /обедняването/ на ищеца е установено от заключението на вещото лице Е. Т., във варианта за 652,2 кв. м търговска площ, предвид заключението на вещото лице Й. В. за площта и местоположението на обектите. Съгласно първото заключение дължимата такса за ползване на тротоарни площи за търговска дейност, съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], за 2007г. е в размер на 72 394, 20 лв. от които са заплатени 24 732 лв. и остават дължими 47 662,20 лв.; за 2008г. дължимата сума е 134 490,16 лв. от които са заплатени 54 936,30 и остават дължими 79 553,86 лв.; за 2009г. са дължими 151 636,50 лв. от които са заплатени 60 405 лв. и остават дължими 91 231,50 лв.; за 2010г. са дължими 122 874 лв. от които са заплатени 63 372,50 лв. и остават дължими 76 501,98 лв., или общо за целия период дължима е сумата в размер на 294 949,54 лв. Искът е предявен като частичен за сумата 33 554,40 лв. и следва да се уважи изцяло. Следва да се уважи и претенцията за лихва за забава. Вземането при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД е изискуемо от деня на получаването на престацията, тъй като неоснователността на преминаване на блага съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент – ППВС № 1/79г. От заключението на вещото лице Т. се установява размерът на изтеклите лихви върху цялата сума, от които ищецът претендира частично 16 440,62 лв., в какъвто размер искът следва да се уважи, ведно с разноските по делото в размер на 5580лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 135 от 17.10.2011г. по в.гр.д. № 393/2011г. и потвърденото с него решение № 627 от 13.05.2011г. по гр.д. № 2051/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 33 554,40 лв., предявен като частичен от сумата 349 853,90 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 16 440,62 лв. предявен като частичен от сумата 83 854,51 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, к.к. „Св. Св. К. и Е.” /слънчев ден/, хотел П.,да заплати на [община] сумата 33 554,40 лв./тридесет и три хиляди 554 лв. и 40 стотинки/, предявен като частичен от сумата 349 853,90 лв., представляваща обезщетение за разположени върху общински терен павилиони за периода 2007 – 2010г., на основание чл. 86 ЗЗД да заплати изтекли лихви в размер на 16 440,62 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева и 62 стотинки/ предявен като частичен от сумата 83 854,51 лв., както и 5580 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: