О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 355
София, 14.04.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 992/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. на вътрешните работи, имащо процесуалното качество на ищец в първата инстанция е подало касационна жалба вх. № 29462 от 22.04.2010 г. срещу решение от 2.01.2008 г. по гр.д. № 3582 от 2005 г. на С. градски съд, Гражданска колегия, Второ “г” отделение с което е оставено в сила решение от 30.06.2005 г. по гр.д. № 21162 от 2003 г. на С. районен съд, 39 състав и е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост, предявен от Министерството срещу С. община на терен с площ от 16 800 кв.м. , находящ се в парцел ІІ, кв.187а, местност “Ю. п.-ІІ част”, ул. А. № 4,[населено място] , съставляващ им. пл.8 по неодобрен кадастрален план № 474 . В касационната жалба прави оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване касае допуснато грубо процесуално нарушение, което се е отразило на резултата по спора и което се отнася до постановяване на решение без да е разяснено делото от фактическа страна, без да е даден ход за устни състезания и да е обявено , че следва постановяване на решение. Инвокираните пороци навеждат на нарушение по чл.149, ал.1, 2 и 3 ГПК. Второто оплакване касае необоснованост на решението , изводите в което са формирани без да е обсъден в цялост представеният доказателствен материал . Наличните доказателства не са били съпоставени с експертното мнение по изслушаната икономическа експертиза което представлява нарушение на чл.12 ГПК. Посочените нарушения са довели до цялостна неправилност на решението. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за повторно произнасяне от друг съдебен състав по спорното материално право.
М. на вътрешните работи представя изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантни за спорното право процесуални въпроси в отклонение от трайната съдебна практика, което навежда за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК . Първият въпрос е следва ли да се постанови решение, когато спора не е разяснен от фактическа страна и при което не се вземат предвид всички доказателства и доводите на страните. Вторият процесуален въпрос е възможно ли е да се постанови решение без на страните да е дадена възможност да проведат устни състезания и да е обявено , че следва постановяване на решение . Третия процесуален въпрос е следва ли съдът да изложи мотиви по фактите, доводите и възраженията на страните, както и да обоснове правно направените изводи по въведеният материално правен спор. В изложението се подържа наличието и на останалите две хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. необходимост от точното прилагане на закона и усъвършенстване на правото и наличие на противоречива съдебна практика, но състава приема, че е налице само първата от трите хипотези , предвидени в закона. Към касационната жалба и изложението са приложени съдебни решения.
Касационна жалба вх. № 32502 от 3.05.2010 г. е подадена от [фирма], имащ качеството на ответник в първата инстанция, което атакува решението от 2.01.2008 г. на С. градски съд в частта , с която е оставено в сила решението на СРС и е уважен отрицателният установителен иск на М. на вътрешните работи, като е признато за установено че [фирма] не е собственик на терен с площ от 16 800 кв.м. , находящ се в парцел ІІ, кв.187а, местност “Ю. п.-ІІ част”, ул. А. № 4,[населено място] , съставляващ им. пл.8 по неодобрен кадастрален план № 474 . В касационната жалба се подържа, че касираното решение е постановено при нарушаване на процесуалните и материално правни норми , което обосновава неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочат като първо процесуално нарушение обстоятелството , че е произнесено решение без да е приключило съдебното дирене, без да са изслушани устните състезания и без да е посочено , че се дава ход по съществото на делото. Считат , че е нарушен чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и посочените процесуални нарушения са съществени , поставят под съмнение истинността на фактическите констатации , залегнали в основата на обжалваното решение. Не са обсъдени и направените възражения от страна на касатора. Второто основно възражение е че е постановено решение по недопустим иск , тъй като липсва правен интерес от воденето на делото, не е установена активната легитимация на ищеца. Произнесено е решение по друго дело с предмет същия материално правен спор, поради което е налице недопустимост на решението, като постановено при наличие на сила на пресъдено нещо. . Позовава се на необоснованост на съдебното решение в частта, с която не е възприето за доказано обстоятелството , че спорния имот е апортиран в капитала на [фирма].
Към касационната жалба е представено изложение в, което се прави искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В него са поставени процесуални въпроси, които са аналогични с тези въведени с жалбата на М., а именно : налице ли е процесуална възможност за постановяване на съдебен акт без да е даден ход на делото по същество, без да е разяснено делото от фактическа страна, без да са изслушани устните състезания на страните. Представени са решения.
Последната касационна жалба вх. № 34726 от 12.05.2010 г. е подадена от третото лице –помагач [фирма] . С нея се атакува постановеното решение изцяло като се прави искане за неговата отмяна. Посочва се, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение. В представеното изложение се пледира , че следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалните въпроси, които са поставени и в другите касационни жалби. Изброени са съдебни решения, обективиращи практиката на ВКС по приложението на чл.186 ГПК/отм./.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане по трите жалби по представените процесуални въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
М. на вътрешните работи е предявил в субективно пасивно съединение два отрицателни установителни иска срещу С. община и срещу [фирма] за терен с площ от 16 800 кв.м. , находящ се в парцел ІІ, кв.187а, местност “Ю. п.-ІІ част”, ул. А. № 4,[населено място] , съставляващ им. пл.8 по неодобрен кадастрален план № 474 .С решение от 30.06.2005 г. по гр.д. № 21162 от 2003 г. на С. районен съд, 39 състав иска е бил отхвърлен по отношение на С. община и уважен по отношение на търговското дружество. Въззивни жалби са подадени от М. и [фирма] и е образувано въззивно производство. В хода на това производство е привлечено като трето лице помагач [фирма] . Делото е внесено в открито съдебно заседание и са проведени три заседания по доказателствата: 16.07.2006 г.; 14.03.2007 г.и 23.11.2007 г., в които са представени и приети писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно икономическа експертиза. В последното открито съдебно заседание делото отново е било отложено за събиране на доказателства и насрочено за 18.06.2008 г. На 2.01.2008 г. по спора е постановено съдебно решение, с което се потвърждава решението на Софийския районен съд. Оригинала на решението не съществува в папката на С. градски съд. С определение от 5.02.2010 г. е било възстановено цитираното решение на основание чл.108, ал.5 от ПАРОАВАС и срещу него са подадени касационни жалби.
Поставените въпроси и в трите касационни жалби са аналогични. Решението на съда не е в съответствие с практиката на ВКС по поставените процесуални въпроси , поради което се налага касационно разглеждане на съдебния акт при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по трите жалби.
М. на основание чл.84, т.1 от Гражданско процесуалния кодекс е освободено от внасянето на държавни такси.
[фирма] и [фирма] следва да внесат държавна такса всеки един от тях по 32 662.12 лв. определена по реда на чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.01.2008 г. по гр.д. № 3582 от 2005 г. на С. градски съд, Гражданска колегия, Второ “г” отделение при условията на чл.280, а.1, т.1 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] и [фирма] да внесат държавна такса всеки един от тях по 32 662.12 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представят съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на документ за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: