О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 12.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 519/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. А. – Б. и Д. П. Б. срещу решение, постановено в съдебно заседание на 13.05.2010 г. по гр. дело № 10886/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – Столична община, [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е оставено в сила решение от 28.02.2007 г. по гр. дело № 12699/2006 г. на Софийски районен съд, І ГК, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от М. В. А. – Б. и Д. П. Б. срещу Столична община, [населено място] искове по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения от по 5457 лв. за вреди от бездействието на ответника да построи и предаде в срок недвижимия имот, описан в заповед по чл. 100 ЗТСУ – № РД – 41 – 1151/07.08.1987 г. на председателя на ИК на СНС, изразяващи се в лишаването на ищците от възможността да го ползват за периода 02.08.2000 г. – 10.10.2002 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за по 3345 лв., лихва върху главниците за периода 02.08.2000 г. – 12.06.2006 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установено ищците да са претърпели имуществени вреди. В мотивите са развити съображения, че за да настъпят претендираните вреди следва да е установено, че отчужденият имот е бил завзет от общината, а отчуждените собственици са били лишени от възможността да го ползват, като същевременно не им е било предоставено нито оборотно жилище, нито отреденото срещу отчуждения имот жилище. Прието е, че няма доказателства отчуждения имот да е завзет от общината, а ако е бил завзет, кога е станало това, както и няма данни ищците да са били лишени от възможността да събират добиви от отчуждения имот до обезщетяването им. Липсвали според съда данни да е било осъществено визираното в чл. 106 ЗТСУ /отм./ по изключение „незабавно завземане на имота”, наложено от незабавното започване на строителството. В мотивите на въззивното решение е разгледана и хипотезата за „алтернативно жилище”, което ищците са могли да обитават до построяването на отредения, като обезщетение апартамент, в който случай според съда е следвало да установи, че не са могли да отдават под наем последното, поради което са пропуснали ползи. Решаващият състав е приел, че при липса на „алтернативно жилище”, ищците е следвало да докажат, че имотът им е бил завзет, без от общината да им е било предоставено подходящо жилище по смисъла на чл. 106, ал. 2 ЗТСУ /отм./, поради което са направили разходи за обитаването и ползването му.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
„1. Допустимо ли е съдът, сезиран с иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да въвежда в предмета на иска и респективно да изисква от ищеца да установи допълнителни спрямо установените от Закона обстоятелства, обуславящи според него наличието на вреда ?”;
„Подлежат ли на обезщетяване всички вреди, причинени като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане ?”;
Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си”.
Настоящият състав счита, че последният от поставените и цитирани по – горе въпроси е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. дело № 1281/2010 г. на ІІІ г.о., съгласно мотивите, в което въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си, а при положение, че по спорен въпрос по делото са ангажирани доказателства, той не може процесуално да изненада страните, давайки разрешение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от тях. Въззивният съд се е произнесъл по недоказаността на имуществените вреди в хипотези, посочени по – горе, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си, с което е приел начин на процедиране в отклонение от указания в цитираното касационно решение. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд във връзка с поставения въпрос. Необходимо е да се посочи, че с останалите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите не са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия и втория от цитираните въпроси жалбоподателите не са обосновали допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите, разгледани в касационните решения, на които се позовават съдържат произнасяне на ВКС по други правни въпроси, различни от въведените в приложението към настоящата касационна жалба. В решение по гр. дело № 1398/2010 г. на ІІІ г.о. касационният съд се е произнесъл за разпределение на доказателствената тежест за установяване на основанията по чл.45 ЗЗД и необходимостта да бъде установена конкретната причина за увреждането, а в решение по гр. дело № 1725/2009 г. на ІV г.о. касационният съд се е произнесъл по въпроса, свързана ли е пропуснатата полза с невъзможността да бъде изпълнен конкретен договор, т.е. разрешени са въпроси неотносими към въпроса за произнасянето на съда по допълнителни обстоятелства спрямо установените от закона, обуславящи според него наличието на вреда. В решение по гр. дело № 899/2010 г. на ІV г.о. касационният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да се отговаря за вреди от бездействие, без правна уредба на задължение за предприемане на действие и на процесуалноправни въпроси за необходимостта от доказване на факта на увреждането, за допустимостта на доказателства за доказване влошаване състоянието на пострадалия след подаване на въззивна жалба и за задължението на съда да изслуша заключението на вещо лице, когато не разполага със специални знания за степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието. Тези въпроси са различни от поставения от касаторите за вредите, които подлежат на репариране. Ето защо следва да се приеме, че по посочените по- горе въпроси – първия и втория по реда на изложението не е обосновано приложно поле на чл.280 , ал.1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение, постановено в съдебно заседание на 13.05.2010 г. по гр. дело № 10886/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса в размер на 352.08 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: