О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 368/09.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2926 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение от № 125/ 02.01.2014 г. по гр. д. № 282/2013 г, с което Силистренски окръжен съд е изменил решение № 167/ 25.09.2013 г. по гр. д. № 756/ 2012 г. за допускане на делба на две ниви в землището на [населено място], [община], в частта относно квотите и е определил следните квоти между съделителите, както следва:
· по 6/ 108 за Й. П. Т., М. Г. И., Я. И. Г., Н. И. К., Ж. И. Т., Т. А. Т., Н. В. Т., Д. В. Т.;
· по 2/ 108 за И. Р. К., Г. П. Г., Р. П. В.;
· по 9/ 108 за Я. П. Х. Ж. П. С. и
· по 18/ 108 за М. Б. С. и Д. Б. К..
Недоволни от решението са касаторите М. Б. С. и Д. Б. К.. Д. до касационно обжалване обосновават със становището, че въззивният съд в противоречие с представената практика се е произнесъл по два съществени процесуално-правни въпроса, обуславящи изхода на делото, уточнени и допълнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно: 1) Когато страните в исковото производство са в спор относно факта на сключен брак и страната, за която фактът е изгоден, докаже, че актът за гражданско състояние е унищожен не по вина на страната и представи извлечение от регистрите, съставяни по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. „семейни регистри”, допустимо ли е съдът да счете брака за сключен единствено според вписването в този регистър? и 2) Допустимо ли е съдът да не разгледа възражение за оспорване на произход в делбеното производство?
От останалите съделители не постъпва отговор в качеството им на ответници по касация.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че делбеният иск е неоценяем и касационната жалба срещу въззивно решение по допускане на делбата е от двама от съделителите. Следователно тя има допустим предмет и изхожда от легитимирани страни. Подадена е в срок. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и не по двата повдигнати въпроса.
Делбените искове, предявени от М. Б. С. и Д. Б. К., са обосновани с твърденията, че на основание земеделска реституция са възстановени правата на наследниците на Я. К. А. върху двете ниви, като обемът на правата на ищците произтича от това, че са наследници на двама от наследниците по закон на бившия собственик на имота, а именно Д. К. Г., преживял съпруг и Б. Д. К., син от брака на Я. А. и Д. Г.. С твърденията, че бракът, който е втори за Я. А., е сключен преди одържавяването на имотите и от който брак Б. Д. е рождено дете, ищците са изключили приложението на чл. 9а ЗН.
Касаторите са признали настъпилата земеделска реституция и качеството на страните на съсобственици на двете ниви с възражението, че обемът на правата на всеки се определя по наследствено правоприемство от всеки един от петимата сина на наследодателката. Това е така, защото тя не е сключвала брак с Д. К. Г., а дори да има такъв, той е сключен след одържавяването на имотите и Б. Д. К. не е рожден или осиновен син от този брак. Той е син само на Я. А..
При представеното решение № 26/ 30.11.1999 г, с което на основание земеделска реституция О. на [населено място] е възстановила правото на собственост на наследниците на Я. А. върху двете ниви, въззивният съд е счел за доказан източникът на съсобственост и е намерил, че спорът се концентрира върху обема на правата на съделителите. Приел е, че тъй като регистрите по гражданско състояние в [населено място], общ. Д. през есента на 1957 г. са изгорели, извлечението от регистъра, съставен по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. семеен регистър, в който срещу имената на Я. А. и Д. Г. е записано, че са семейни и има съставен акт за женитба № 10/ 06.03.1950 г, доказва техният брак. Изключил е приложението на чл. 9а ЗН по причина, че бракът е бил сключен преди включването на нивите в ТКЗС през 1959 г. Определил е кръга на законните наследници на възстановената собственост върху двете ниви към 23.08.1982 г. – датата на смъртта на Я. А. и обемът на права на съделителите, както следва: за ищците – по наследствено правоприемство от техния дядо Д. Г. и от техния баща Б. К. и за ответниците – по наследствено правоприемство от останалите четирима синове на Я. А. от предходен брак. Въззивният съд не е разгледал възражението по оспорения произход на Б. К., а именно, че е невярно да е рожден син от брака на Я. А. и Д. Г. и поради това, че Б. К. е роден през 1940 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че и двата процесуално-правни въпроса обуславят обжалваното решение и то следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата. В решение № 11/ 12.01.2011 г. по гр. д. № 629/ 2009 г. Шуменския окръжен съд е приел, че когато актът за гражданско състояние е изгубен или унищожен не по вина на страната, извлечението от т. нар. „семеен регистър” е недостатъчно да докаже факта от значение за гражданското състояние. В решение № 3090/ 26.07.2103 г. по гр. д. № 1103/ 2012 г. ОС-Благоевград е приел, че в същата хипотеза извлечението от този регистър е достатъчно, за да го докаже. Второто становище е споделил въззивният съд. Следователно по първия въпрос е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Последователна е практиката на Върховния касационен съд за това, че в делбеното производство следва да бъдат разгледани и решени възраженията по оспорване на произход. По втория въпрос е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125/ 02.01.2014 г. по гр. д. № 282/2013 г. по описа на Силистренски окръжен съд .
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 30. 00 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва след представяне на документа за насрочване в открито заседание или след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.