5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
С., 23.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1164/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, чрез А. Д. и К. М., осъществяващи правомощията на синдик, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 380 от 20.02.2017 г. по т.д. № 4334/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 875 от 11.05.2016 г. по т.д. № 4082/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав в обжалваната част – за отхвърляне на предявените срещу „Х. енд У.” А. евентуални искове с правно основание чл.59, ал.3, във вр. с ал.4 от Закона за банковата несъстоятелност. С решението е потвърдено и постановеното от СГС определение по чл.248 ГПК, с което е допълнено решението в частта за разноските, като банката е осъдена за заплати на ответното дружество разноски в размер на 773 733.67 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при произнасяне относно момента на придобиване на вземанията към [фирма]/н/ от кредитора, извършил прихващанията, на основание договори за цесии, по см. на чл.59, ал.3 и ал.4 З., като счита, че следва да се приеме този, в който цесията е съобщена на банката – длъжник. Едва от този момент цесионерът ще има насрещно вземане спрямо банката, с което може да се извърши прихващане. В жалбата са развити подробни правни съображения по приложение на чл.59, ал.3 и ал.4 З..
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Кой е моментът по см. на чл.59, ал.3 и ал.4 от З., който следва да се счита за момент на придобиване на вземанията към банката – длъжник /активните вземания/ от кредитора – цесионер, извършил прихващанията на основание договор за цесия – този, от който договорът за цесия е породил действие между страните по него, или онзи, от който договорът за цесия е породил действие спрямо банката – длъжник; 2. Банката – длъжник, като лице нечерпещо права от лицата, подписали цесионния договор и неучастващо в подписването на този договор, явява ли се трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК, във вр. с чл.59, ал.3 З.; 3. Знание на кредитора по чл.59 ал.3 от З. за настъпила неплатежоспособност или, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, свързва ли се с надлежното установяване с доказателствени средства в съда на това състояние; 4. Законово предположение ли е знанието за настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност по см. на чл.59, ал.3 от З.; 5. Допустимо ли е установяването на състояние на знание за настъпила неплатежоспособност по см. на чл.59, ал.3 от З. да се осъществи чрез позоваването на публично оповестена в търговския регистър информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на банката; 6. Под „знание на настъпила неплатежоспособност” визира ли законодателят наличието на специални познания у конкретния кредитор, с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките на неплатежоспособност на банката, и което знание ищецът следва да доказва, или по см. на чл.59, ал.3 З. с това понятие се визира знанието у средностатистическия гражданин/търговец за настъпила неплатежоспособност на банката, която се извежда от публично оповестена в ТР информация, от информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на банката – длъжник и/или от разпространената в медиите информация за затваряне на банката за работа с клиенти и за поставянето й под особен надзор. Поставени са и четири въпроса, относими към начина на определяне на юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника, дължимо за първоинстанционното производство.
По първия въпрос се поддържат допълнителните селективни критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 4756/2015 и на решение по т.д. № 3590/2015 г. на Софийски градски съд. По втория въпрос касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС – решение по т.д. № 557/2011 г., ІІ т.о. и решение по гр.д. № 176/2010 г., ІІ г.о., като поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По останалите четири въпроса се твърди противоречивото им разрешаване от съдилищата, съгласно решения на СГС по т.д. № 4756/2015 г. и по т.д. № 2706/2015 г. и решение на САС по т.д. № 4791/2016 г., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По въпросите, относими към потвърденото допълнително определение на СГС за дължимите на ответника разноски, се поддържат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – „Х. енд У.” А., ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането да допускане на касационно обжалване, с твърдения за липса на всички поддържани от касатора основания. По същество са развити доводи за правилност на атакуваното въззивно решение. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция за неоснователност на предявените евентуални искове по чл.59, ал.3, вр. с ал.4 З.. Отхвърлени са като неоснователни доводите на въззивника във връзка с датата на придобиване на вземанията по отношение на банката – длъжник, като е прието, че това е датата, на която страните по договорите за цесия са постигнали съответното съгласие, че прехвърлянето се осъществява на датата на подписване на договора. Решаващият състав е извел извод, че съобщаването на цесията по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД има значение единствено за противопоставимостта на цесията на длъжника, но не и за действието на договора за цесия. След като вземанията по процесните договори за цесия са придобити преди 07.11.2014 г., когато е вписано в търговския регистър решението на БНБ за отнемане на лиценза на [фирма], не е налице необоримата презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност по чл.59, ал.4 З..
Констатирано е, че към момента на придобиване на вземанията от цесионера – кредитор: на 01.10.2014 г. / 6 бр./; на 03.10.2014 г./1 бр./, на 07.10.2014 г. /1 бр./ и на 03.11.2014 г./ 8 бр./ липсват доказателства, че той е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката, а знанието за евентуална неплатежоспособност или за опасност от неплатежоспособност на банката са счетени за ирелевантни към исковете за обявяване недействителност на прихващанията.
Въззивният съдебен състав не е възприел доводите на банката относно наличието на знание за настъпила неплатежоспособност, изводимо от съдържанието на цесионните договори, по съображения, че предвидените в последните последици от хипотетична възможност длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност, не могат да се приравнят на знание за настъпила неплатежоспособност.
Решаващият съд не е възприел допълнителните съображения на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.59, ал.3 З. по отношение прихващането, извършено с вх. № 12189/21.11.2014 г. с активни вземания по договор за цесия с [фирма]. Независимо от по-късното прекратяване на договора за цесия, сключен между това дружество и ответника по иска, последиците от погасяването чрез прихващане не отпадат, поради което и приетото от длъжника изявление за прихващане е породило своето действие. Независимо от така изразеното становище, е изведен извод, че и по отношение на това прихващане, предмет на иск по чл.59, ал.3 З., са важими същите изводи както и по отношение на останалите 15 бр. изявления за прихващане, съответно приети от длъжника.
По отношение на присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е възприел, че то следва да се определи съгл. чл.36 от ЗА и съобразно осъществената защита по 16 главни иска и 16 евентуални иска. Обстоятелството, че ответното дружество е представлявано и от адвокат е счетено за ирелевантно, доколкото не е претендирано адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд, е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по първия поставен от касатора правен въпрос : Кой е моментът, по смисъла на чл.59, ал.3 З., който следва да се счита за момент на придобиване на вземанията към банката длъжник /активните вземания/ от кредитора цесионер, извършил прихващанията на основание договор за цесия. За доказана следва да се счете и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/в редакция преди изм. – ДВ бр.86/2017 г., съгл. § 74 ПЗР на ЗИДГПК/, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 3590/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав. По отношение на останалите решения, на СГС – по т.д. № 4756/2015 г., VІ-18 състав и по т.д. № 2706/2015 г., VІ-2 състав, липсват данни за влизането им в сила, поради което не попадат в обхвата на този допълнителен селективен критерий. Касационно обжалване следва да се допусне и по отношение на решението в частта за разноските, имащо характер на определение, предвид обусловеността на отговорността за разноски от изхода на делото.
Останалите формулирани от касатора въпроси са релевантни към основанията за касиране.
На основание чл.59, ал.7 З. касаторът не дължи предварително държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 380 от 20.02.2017 г. по т.д. № 4334/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 11 състав.
Делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: