2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3107/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 13.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3107/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 178 от 18.03.2014 год., постановено по в.гр.дело № 69/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 969 от 10.10.2013 год. по гр.дело № 7605/2011 год. на Пернишкия районен съд за отхвърляне иска предявен с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от Община-П. срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] с ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че Община-П. на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. е собственик на сграда с предназначение за трафопост „О.”, панелно строителство, със застроена площ от 50 кв.м., построена на един етаж в [населено място],[жк], представляваща имот с идентификатор 55871.514.6772.10, разположена в ПИ с идентификатори 55871.514.6772 и 55871.514.6999.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Община-П., представлявана от кмета Р. Я., която чрез пълномощника адвокат Д. М. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1.1.” При наличието на положителните и съответно на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.?”
1.2. „Ако съответният енергиен обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?”
2.1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент – 17.09.1991 год. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката(ЗЕ)-отменен?
2.2. След преминаване на дейността на електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете (и конкретно спорния трафопост) в баланса на търговското дружество, респ. в неговите правоприемници при липсата на каквато и да било документация, напр. като: оборотна ведомост, от която се установи кои са конкретните Д., включени в баланса му към 17.09.1991 год., извлечения от сметки, акт за предаване /приемане/ на Д., решение, заповед или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост?
3.1. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени?
3.2. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
4. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие?
От ответника по касация [фирма], представляван от адвокат С. М. Л.-Н. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната система на страната с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЕл./отм./, аналогична е последващата норма на чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, и не е част от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужваща само територията на общината. Отчетено е, че по силата на чл.12 от ЗЕл./отм./ дейностите по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергитика”. Направен е извод, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. като ал.2 касае приложението на ал.1 и за това намира приложение едновременно с нея.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед изложеното от въззивния съд относно предвидените в разпоредбата на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. предпоставки по следните въпроси:
1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178, постановено на 18.03.2014 год. по в.гр.дело № 69/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд в отхвърлената част.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 25/двадесет и пет/лева, вносими по сметка на Върховен касационен съд от жалбоподателя Община-П. в едноседмичен срок от съобщението и след представяне на доказателства за това делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ