Р Е Ш Е Н И Е
№404
гр.София, 03 ноември 2008 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Павлина Панова
с участието на прокурора Атанас Гебрев
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 394/08 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Т. Ж. О., изготвена от адв. Ж против решение № 129 от 26.05.2008 год. по внохд № 223/08 год. на Пловдивски апелативен съд.
Оплакването в жалбата е само за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, без приложението на условното осъждане. Изводът на съдилищата по същество на делото за ефективно изтърпяване на наложеното наказание според защитата не е съобразен с характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Касае се за млад човек с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, с трудови навици, показал съжаление и разкаяние за станалото и оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Счита се, че изпращането му в местата за лишаване от свобода, ще бъде в разрез с целите на наказанието визирани в чл.36 НК. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата.
Прокурора даде заключение за основателност на жалбата, след като пострадалият е употребил алкохол с подсъдимия и се съгласил да се качи в превозното средство.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 33 от 03.04.2008 год. по нохд № 260/08 год., Пазарджишки окръжен съд е признал подсъдимия Т. Ж. О. за виновен в това, че на 17.11.2007 год. по пътя на изхода от гр. Б., при управление на МПС, в пияно състояние нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Я. Т. , поради което и на основание чл.343 ал.3, пр.1, б.”б”, вр. с ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим
На основание чл.343г НК е лишен да управлява МПС за срок от три години.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същите оплаквания по отношение начина на изтърпяване на наказанието са правени и пред въззивната инстанция. Правилна е констатацията на съда, че не са налице предпоставките за приложението на чл.66 ал.1 НК по отношение определеното на подсъдимия О наказание лишаване от свобода по изложени /на стр.4-6/ в мотивите на обжалваното решение убедителни съображения. Взети са предвид всички обстоятелства които имат своето правно значение при оценката на обществената опасност на деянието и дееца. Събрани са всички данни от предмета на делото по чл.102 НПК, които участват във формирането на изводите на съда за правилната индивидуализация на наказанието и начина на изтърпяването му. С основание е прието, че с отлагането на наказанието не биха се постигнали целите на чл.36 НК. Пияното състояние на дееца 1.78%о алкохол в кръвта към момента на деянието и неговата величина, надхвърляща повече от пъти допустимата по закон 0.5 %, съчетано с наложените му 11административни наказания за нарушаване правилата за движение, включително и за управление на МПС в пияно състояние, са характеристики отегчаващи отговорността му. Действително не би могло да се предпостави законосъобразен извод за отлагане изпълнението на наказанието, за да бъдат постигнати целите на чл.36 НК спрямо подсъдимия, както и останалите членове на обществото и при условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпления от този род с тежък резултат.
Неоснователно е становището на прокурора, че след като пострадалия е употребил алкохол с подсъдимия и се съгласил да се качи в превозното средство е основание за приложението на чл.66 НК. Както и въззивният съд е подчертал, това обстоятелство не смекчава наказателно правното положение на подсъдимия. С качването в лекият автомобил пострадалият е поел риска да бъде превозван от водач, употребил алкохол. С това той не нарушава правилата за движение и с поведението си не допринася за настъпването на обществено опасните последици. Затова този факт не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство за водач, който управлява МПС след като е употребил алкохол.
Наказанието по размер и начин на изтърпяване, съответства на правилата за неговата индивидуализация и на целите на индивидуалната и генерална превенция, предвидени в закона. То е съобразено и с указанията дадени в решенията на ОСНК № 37 от 09.06.1981 год. и № 83 от 27.10.1983 год. Поради липса на други оплаквания и доводи, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 10.06.2008 год. постановено по внохд № 223 по описа за 2008 год. на Пловдивски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: