О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
Гр.С., 22.04. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1407 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Ж. срещу решение №.465/26.11.2015 по г.д.№.1561/15г. на Окръжен съд Стара Загора – с което е потвърдено решение №.568/8.06.15 по г.д.№.4217/14 на Районен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищцата – работила и понастоящем работеща на длъжност „главен счетоводител” в ответното дружество – е било изплатено цялото претендирано трудово възнаграждение. Посочил е, че за изпълнението на задължението по чл.128 КТ, както и за изпълнението на всяко друго парично задължение, следва да се вземат предвид всички възможни и допустими доказателствени средства; че без значение е дали за ищеца е било начислявано трудово възнаграждение по ведомост и дали извършените плащания са били осчетоводени; че релевантни са и конклудентните действия-в продължение на години да се престира труд в полза на ответника, без да се претендира, че не се получава възнаграждение, е неприемливо с оглед опитните правила и житейската логика. Като се е позовал на изслушаните по делото свидетелски показания /относно начина на разплащане/ и счетоводна експертиза /установяваща, че съобразно оформянето на подадените справки и декларации в НАП (Образец 1 и 6), претендираното трудово възнаграждение е било изцяло платено/, е приел, че доколкото ищцата продължава да работи при същия работодател, исковата молба е подадена през 2014г. с претенции за заплащане на трудово възнаграждение от 2012 /м.11 и м.12/ и 2013г. /м.01-м.07/, а съобразно заеманата от нея длъжност тя е следвало да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност – в това число да изготвя ведомостта за заплати на всички служители – което задължение не е изпълнила /преустановила е и практиката да плаща по банков път и е плащала на ръка без издаване на документ/, не би могла от неизпълнението му да извлече изгодни за себе си правни последици. Поради това е заключил, че не е налице твърдяното неплащане на трудово възнаграждение и претенциите са неоснователни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Задължен ли е съдът за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора да извърши преценка на всички относими доказателства по делото и доводите на страните? /реш.№.331/ 4.07.11 по г.д.№.1649/10, ІV ГО/; 2. „С какви доказателствени средства е допустимо да се доказва получаването на трудово възнаграждение? Ако работникът продължава да работи при работодателя продължителен период от време, а твърди, че не получава заплата, следва ли липсата на прекратяване на трудовото правоотношение да се приеме като конклудентно действие, доказващо получаването на възнаграждение? Може ли житейската логика да служи за доказване на факти, които страна следва да установи пълно и пряко с допустими по ГПК доказателства?” /реш.№.141/10 по г.д.№.2715/08, ІV ГО на ВКС, опр.№.104/28.02.12 по г.д.№.960/11, ІV ГО, ВКС, реш.№354/23.09.15 по г.д.№.1418/15, Окръжен съд Стара Загора; реш. №.435/6.11.15 по г.д.№.1444/15, ОС СЗ/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса „с какви доказателствени средства е допустимо да се доказва получаването на трудово възнаграждение”, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС /реш.№.141/ 30.11.10 по г.д.№.2715/08, ІV ГО, ВКС, по чл.290 ГПК/. Съгласно същата по силата на чл.270 ал.3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е разрешил изведения въпрос в отклонение от цитираната практика. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното и доколкото касаторът не дължи държавна такса, ВКС, Трето гражданската отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.465/26.11.2015 по г.д.№.1561/15г. на Окръжен съд Стара Загора.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: