Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. София, 29 октомври 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Кр. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1266/2012 година.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на гражданския ищец и частен обвинител М. С. С., чрез неговия повереник – адвокат М. Г., против въззивна присъда на Монтанския окръжен съд, постановено по внохд № 171/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Исканията са за отмяната му и признаване на подсъдимия П. И. Т. за виновен.
Подсъдимият П. Т. счита жалбата за неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда от 02.05.2012 г., Монтанският окръжен съд, наказателна колегия, е отменил изцяло присъда от 26.06.2009 г., постановена по нохд № 30340/2008 г., на Районен съд Монтана и вместо нея е признал подс. П. И. Т. за невиновен в извършено престъпление на 01.05.2007 г., на главен път Е – 79, непосредствено след село С., обл. М., по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 1 и 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като го е оправдал по това обвинение. Отхвърлил е предявените граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.
Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса и е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Т., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, включително и събраните при проведеното собствено съдебно следствие, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подадена въззивна жалба пред нея и във връзка с отменителното решение на ВКС, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи на защитата, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че са основателни и че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на частния обвинител и граждански ищец. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал.
Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с приетата от нея фактическа обстановка, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са основателни и представляват основания за отмяна на първоинстанционният съдебен акт и оправдаване на подс. Т..
В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения за обясненията на подс. Т. и тяхната достоверност, показанията на св. С., за заключението на комплексната медико-автотехническа и физична експертиза, назначена в това производство, което основателно е кредитирано, за приложените писмени доказателства, за безспорно направените изводи, въз основа на посочените доказателства, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние.
Неоснователно е твърдението, че неправилно въззивната инстанция е кредитирала изцяло заключението и обясненията на вещите лица по комплексната експертиза и обясненията на подс. Т. и че липсват мотиви в тази насока. В тази връзка са изложени подробни и убедителни съображения в мотивите и точно е посочено, защо е приет от съда механизма на ПТП, посочено в експертното заключение по тази експертиза.
С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, за незаконосъобразен извод на въззивната инстанция, че подс. Т. не е осъществил състава на посоченото престъпление.
При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, след собствена преценка на събраните по делото доказателства, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт поведение на подс. Т., законосъобразно не е било квалифицирано като извършено престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” НК. Правните съображения на този съд в полза на оправдателната присъда, са напълно подкрепени от събраните и преценени поотделно и в съвкупност доказателства. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за невиновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са подкрепени от изброените по – горе доказателства и от техния подробен и изчерпателен анализ. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за невиновността на подсъдимия, са напълно законосъобразни.
Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно неоснователни. Въззивният съд в мотивите си подробно се е занимал със събраните доказателства, включително и с назначената от него комплексна експертиза, като е направил законосъобразния извод, че подс. Т. не е осъществил състава на престъплението, тъй като липсват от него нарушения на правилата за движение по пътищата при управлението на МПС. Изложените съображения не приемащи изводите на първостепенния съд, досежно разбора и кредитирането на събраните доказателства са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от данните по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението не е осъществен от подс. Д., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат единствено от допуснатото нарушение на правилата за движение от пострадалия и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение.
Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция, в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени.
В пред вид на всичко посочено по – горе по повод на касационната жалба, на частния обвинител и граждански ищец М. С. С., касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва за бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 02.05.2012 г., постановена по внохд № 171/2011 г., на Монтанския окръжен съд, наказателна колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: