3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. София, 26 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова
при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №30 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на Министъра на финансите, конституиран като граждански ищец в производството, срещу решение №199 от 03.12.2015 г., постановено по ВНОХД №151/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна, с което е изцяло потвърдена присъда № 46, постановена на 21.04.2015 г. по НОХД №1183/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна и подсъдимият З. С. Т. е признат за невиновен в това, че за периода от 15.03.2004 г. до 14.05.2004 г., при условията на продължавано престъпление, като управител на [фирма], избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчна декларация и укрил данъчни задължения общо в размер на 1 119 916, 60 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.257, ал.1, във вр. с чл.255, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК.
С присъдата е отхвърлен и предявения от Министъра на финансите граждански иск за сумата от 1 119 916, 60 лева, като неоснователен.
С касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Оспорват се изводите на предходните съдилища, за това че липсват доказателства подсъдимият Т. да е автор на извършеното престъпление, като се поддържа, че от доказателствените материали е установено по несъмнен и категоричен начин, че именно той е управител на дружеството, което безспорно е укрило данъчни задължения в посочения от гражданския ищец размер.
Моли се да не бъдат кредитирани част от приетите по делото съдебно- почеркови експертизи, в заключенията на които е вписано, че не подсъдимия е подписал справката- декларация, като се отчете, че същите са изготвени от едни и същи експерти. Предлага се да бъде отчетено като съществено нарушение на процесуални правила това, че молбата на държавното обвинение да бъде допусната повторна тройна съдебно- почеркова експертиза, която да бъде изготвена от други експерти е оставена без уважение.
На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а приетия за съвместно разглеждане граждански иска да бъде потвърден, ведно със законната лихва от дена на привличане на подсъдимия като обвиняем до окончателното изпълнение на задължението.
В касационното производство процесуалният представител на гражданския ищец не се явява, но в писмено изложение поддържа направените в касационната жалба оплаквания и моли да бъдат уважени направените искания.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Защитникът поддържа, че атакувания съдебен акт е законосъобразен и на това основание предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Настоящото производство е образувано въз основа на касационна жалба на Министъра на финансите, конституиран като гражданския ищец в наказателното производство. Тя е насочена срещу изцяло оправдателен съдебен акт, в който въззивният съд е приел, че липсват доказателства, установяващи авторството на подсъдимия Т. в извършването на инкриминираното деяние.
Правото на жалба (в това число и касационна жалба) на гражданския ищец възниква единствено и само в случаите когато с атакувания съдебен акт са накърнени неговите права и законни интереси. В конкретното производство касационният жалбоподател има право на жалба, тъй като е атакувал по надлежен ред постановената изцяло оправдателна присъда пред въззивната инстанция и доколкото е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански иск има възможност да атакува и въззивния съдебен акт пред настоящия съд.
Този съдебен състав приема, че независимо от законосъобразно упражненото право на жалба, не съществува възможност атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено или изменено, тъй като същото не е оспорено от страна, която е процесуално легитимирана да го направи в наказателно правната му част. След като предходните съдилища са преценили, че липсват доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимия в извършването на престъплението по чл.257, ал.1, във вр. с чл.255, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК, то този извод нито може да бъде проверен, нито да бъде променен без наличие на съответен протест, тъй като това би нарушило забраната да бъде влошавано положението на подсъдимия без да има съответна жалба или протест.
Ето защо след, като Т. е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение на основание това, че не той е автор на инкриминираното деяние, няма как да бъде ангажирана и деликтната му отговорност- предмет на гражданския иск.
Съществуват хипотези, в които е възможно и допустимо да бъде постановена оправдателна присъда и същевременно да бъде уважен изцяло или частично граждански иск, когато основанието за оправдаване не е свързано с предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност, но няма как това да бъде направено когато липсват доказателства за авторството на подсъдимия, тъй като съпричастността на дееца към извършения деликт е една от предпоставките за носене на отговорността по чл.45 ЗЗД.
Ето защо, при този изход на производството пред предходните съдилища и липсата на съответен протест от страна на държавното обвинение, за касационната инстанция не съществува възможност да ревизира постановения въззивен съдебен акт в частта му, относима към гражданския иск, респективно няма възможност да отговори на направените с касационната жалба оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Доколкото гражданския ищец е упражнил валидно правото си на жалба същата следва да бъде оставена без уважение, а не без разглеждане, независимо, че разглеждането й по същество е невъзможно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №199 от 03.12.2015 г., постановено по ВНОХД №151/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.