Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
София 21.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1065 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. П. С. от гр. В. процесуалния си представител-адвокат Б. против въззивно решение № 256 от 06.12.2005г.по в.гр.д. № 568 по описа за 2005г.на Окръжен съд Добрич,с което е оставено в сила решение № 86 от 06.08.2004г.по гр.д. № 41 /2001г.на Районен съд Каварна.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като допусне до делба съсобствения имот от 62.107дка и отхвърли иска за допускане до делба на другите два имота-лозе от 0.999 дка и нива от 31.001 дка,поради липса на съсобственост между съделителите по отношение на тях.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна. Съображенията :
С обжалваното въззивно решение- Окръжен съд Добрич е оставил в сила постановеното решение на районния съд,с което e допусната делба между четиринадесет на брой съделители по отношение на три недвижими имота-нива от 62.107дка, лозе от 0.999 дка и нива от 31.001 дка,при следните квоти:Н. В. В.-1/16 ид.ч.,С. В. М.-1/16ид.ч.,С. В. К. /16ид.ч.,Д. Яначкова В. /32 ид.ч.,Е. К. В.-1/32ид.ч.,В. М. Д.-1/36ид.ч.,Е. К. П.-1/72ид.ч.,Б. К. М.-1/72ид.ч.,Ц. Н. Д.-4/36ид.ч.,Я. Хараламбова-1/8 ид.ч.,В. Хараламбова-1/8ид.ч.,Ганка Н. В. /12ид.ч., С. П. С.-1/8ид.ч.и Н. П. С.-1/8ид.ч.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Касаторът оспорва допускането до делба на два от имотите – лозе от 0.999 дка и нива от 31.001 дка,като не възразява срещу определените от съда квоти. Счита,че тези два имота са собствени само на ответниците по исковата молба,по наследствено правоприемство от прекия им наследодател П. С. П. ,за когото твърди,че е придобил собствеността преди внасянето им в ТКЗС на собствено основание-давностно владение. В този смисъл оспорва изводите на въззивния съд,че земята е била на общия наследодател- С. П. С.. П. се на декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти,подадена от П. С. П. през 1949г. Отделно –касаторът смята за неправилни изводите на въззивния съд досежно част от съделителите. Счита,че нямат качеството на съделители-доведените деца и съответно наследниците на едно от тях/ В. М. Д., Е. К. П. и Б. К. М./ на починалата в хода на съдебното производство втора съпруга на Н. С. П. –Куртеза Ж. П.
Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията :
Въпросът за собствеността на спорните два земеделски имота е разрешен със сила на присъдено нещо между страните в настоящето производство с влязло в сила решение № 36 от 29.07.1995г.на Районен съд Каварна,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и е прието за установено,че техен собственик към момента на образуване на ТКЗС е бил общият наследодател на страните- С. П. С. ,а не прекият наследодател на ответниците П. С. П. Всички доводи,които се излагат понастоящем от касатора – вече са били обсъдени, във всяко едно от постановените решения в хода на спора,преминал през три съдебни инстанции, като новонастъпилите обстоятелства, установени с решение № 56 от 9.05.2001г.на Районен съд Каварна с правно основание чл.436 от ГПК/отм./,във вр. с чл.38 ал.4 от ЗГР и тяхното правно значение са обсъдени в мотивите към постановеното решение № 1* от 16.10.2003г.по гр.д. № 2077/2002г.на ВКС,с което е оставена без уважение молбата на Н. П. С. за отмяна на основание чл.231 б.”а”от ГПК/отм./на постановеното решение №36 от 29.07.1995г.на Районен съд Каварна. Последното е влязло в сила, постановено е между същите страни и съгласно чл.220 от ГПК/отм/ се ползва със сила на присъдено нещо,включително и относно установеното обстоятелството,че спорните два имат са били собствени на общия наследодател- С. П. С..
Независимо от горното,следва да се посочи,че декларацията за притежаваните непокрити земеделски имоти, подадена от П. С. П. през 1949г.,на която се позовава касатора-сама по себе си не представлява титул за собственост и не е достатъчна за да легитимира декларатора като собственик.
По никакъв начин не е доказано твърдението на касатора за придобиване на процесните земи от прекия му наследодател П. С. П. по давност преди внасянето им в ТКЗС. Безспорно е,че тези земи са имали наследствен характер и са принадлежали на общия наследодател С/починал през 1972г./,за който преживе няма доказателства да ги е продавал,дарявал, заменял или поделял –в полза на някое от четирите си деца/едно от които е наследодателя на ответниците- П. С. П. /. Земите са внесени в ТКЗС през 1958г.,поради което дори и въз основа на горепосочената декларация –година,отбелязана в нея-1949г. да се приеме за начален момент на упражнена от П. С. П. фактическа власт-срокът на владение не е достатъчен за да обоснове извод за придобиване на собственост по давност-към момента на колективизацията.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за правилен извода на въззивния съд за съсобствения характер на допуснатите до делба земи.
Правилни са и изводите на съда относно съделителите В. М. Д., Е. К. П. и Б. К. М.,които са наследници/син и внуци/ на починалата в хода на настоящето производство- К. Ж. П. ,втора съпруга на един от синовете на общия наследодател,а именно-на Н. С. П. Куртеза Ж. П. е имала качеството на наследник и след нейната смърт-съответно тя се наследява от нейните наследници,каквито безспорно са посочените лица. Единствената хипотеза,при която наследници на последващ съпруг не наследяват е тази по чл.9а от ЗН. В случая тя е неприложима на две основания. Първо, защото хипотезата на чл.9а от ЗН се отнася до последващ съпруг на наследодателя,а в случая К. Ж. П. не е съпруга на общия наследодател,а на негов наследник- Н. С. П. Второ,защото тя е починала през 2004г.-т.е. шест години след възстановяването на собствеността/което е станало през 1998г./,а не преди това,каквото е изискването на чл.9а от ЗН.
Мотивиран от изложеното,пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 06.12.2005г.по в.гр.д. № 568 по описа за 2005г.на Окръжен съд Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1. 2.