Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 23.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2788/2013г.
Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА.
Образувано е по иск на Р. Г. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 02.04.2009 г. по арбитражно дело № 193/2009 г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че е бил лишен от участие в арбитражното производство, тъй като не е бил уведомен за образуването му, не му е предоставена възможност за отговор и възражения срещу исковата молба, както и че не е уведомен за постановеното арбитражно решение.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради пропускане на установения в закона срок. Приложената по делото товарителница № 100000696601, издадена от куриерска служба „Е. Експрес”, не доказва надлежно връчване на атакуваното арбитражно решение на ищеца, тъй като в същата липсват конкретни данни за връчване на пратката – решение по арб. д. № 193/09 г. От сдържащото се по арбитражното дело писмо изх. № 34277 от 22.10.2013 г., издадено от куриерската фирма, се установява, че „опит за доставка” на тази пратка на адресата Р. Г. Т. е направен на датите 23.04.2009 г., 24.04.2009 г. и 25.04.2009 г., но същият е неуспешен по причина „отсъствие на получател”. Освен това, в писмото е посочено, че съгласно стандартите на Компанията, при отсъствие на получателя от адреса се поставя уведомителен стикер „Имате пратка”. С оглед обаче липсата на данни такъв стикер действително да е бил поставен на адреса на ищеца, настоящият състав намира за недоказано връчването на препис от атакуваното арбитражно решение в съответствие с предвидената в чл. 18, т. 4 от Общите условия на договора за револвиращ заем фикция. Поради това, като дата, от която се преценява срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, следва да се приеме датата 11.02.2013 г., на която на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от изпълнителен лист. И тъй като исковата молба е подадена на 07.05.2013 г., 3-месечният срок за отмяна на арбитражното решение е спазен.
По основателността на иска:
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб. дело № 193/2009 г., което е довело до невъзможността му за участие в същото.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка до ответника Р. Г. Т. за насроченото на 02.04.2009 г. заседание по арбитражното дело, образувано срещу него по искова молба вх. № 193от 26.02.2009 г. на [фирма], [населено място]. Изпращането на призовката е извършено чрез куриерска фирма „Е. Експрес”, за което е издадена товарителница № 100000639796. В писмо на куриерската фирма – изх. № 3478 от 22.10.2013 г. – е удостоверено, че е направен „опит за доставка” на пратката на 24.03.2009г., но същата не е предадена поради отсъствие на получателя.
С оглед на посочените доказателства, следва да се приеме, че ищецът Р. Г. Т. не е бил уведомен за заведеното срещу него арбитражно дело, поради което не е могъл да вземе участие в производството по това дело и да организира защитата си срещу предявения иск, в т. ч. да ангажира съответните доказателства.
Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че посоченото лице следва да се счита редовно призовано за арбитражното заседание съгласно клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, представляващи неразделна част от сключения между страните договор № [ЕГН] от 26.09.2007 г. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че: избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочената фикция е неприложима в настоящия случай. Отсъствието от адреса не е сред визираните в чл. 18.4. от Общите условия към договора за револвиращ заем хипотези, за които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в арбитражното производство. С оглед на това и предвид липсата на данни ищецът /ответник в арбитражното производство/ да е бил уведомен, че има недоставена пратка, която следва да потърси, не би могло да се приеме, че призовките до него се считат редовно връчени.
Неоснователен е и доводът на ответника по настоящия иск, че въпросът за редовността на връчването на призовките за арбитражното заседание е ирелевантен, тъй като уговорената от страните в чл. 18.2. от Общите условия арбитражна процедура не изисква провеждане на заседание. Действително, в посочената клауза е отразено съгласието на страните по договора за револвиращ заем арбитражното дело да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без те да бъдат призовавани, като на арбитъра е предоставена преценката дали да насрочи устни преговори, ако приложените писмени доказателства са недостатъчни за разрешаване на спора. В случай, обаче, какъвто е настоящият, че арбитърът прецени за необходимо насрочването на арбитражно заседание, надлежното призоваване на страните за същото се явява абсолютна предпоставка за неговата редовност. На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, приложим субсидиарно за неуредените в процесния договор за револвиращ заем процедурни въпроси по силата на изричното препращане в чл. 18.6. от Общите условия, на ответника по арбитражното дело следва да бъде изпратен и препис от исковата молба и доказателствата към нея, с оглед осигуряване на възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване в конкретната хипотеза не е изпълнено – видно от цитираната по-горе товарителница, предадената от арбитъра пратка е съдържала само призовка, но не и препис от исковата молба и приложенията към нея.
С оглед на всички изложени съображения, настоящият състав намира, че са осъществени предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА, което обосновава отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 666 лв., включваща 166 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието плащане е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 469939 от 30.03.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 4 и чл. 49 ЗМТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 02.04.2009 г. по арбитражно дело № 193/2009 г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р. Г. Т. от [населено място], [улица], чрез адвокат Е. И. – САК, [населено място], [улица], офис № 3, разноски по настоящото дело в размер на сумата 666 (шестстотин шестдесет и шест) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: