О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София 12.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 212/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Б. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Г, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 14.11.2009г. по в.гр.д. № 1079/2008г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 35 с-в, от 04.12.2007г. по гр.д. № 9726/2006г., с което е отхвърлен предявеният от Т. Д. Б. против З. Г. Б. и Т. И. Б. иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, и с въззивното решение искът е уважен.
Ответникът по касация Т. Д. Б. от гр. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът Т. И. Б. от гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот. акт № 96/93г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали изпълнение на задължението си да се грижат за прехвърлителя като му осигуряват ежедневно всичко необходимо. Освен това когато алеаторният договор е сключен с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да бъде принуден да приема грижи и издръжка от друго лице, щом не желае. Безспорно е, че процесният алеаторен договор е сключен с оглед личността на длъжника –сина на прехвърлителя И. Със смъртта на длъжника преживелият го кредитор не може да бъде задължен да приеме грижи и издръжка от наследника на длъжника – в случая преживялата съпруга.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът З. Б. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест при иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по материалноправния въпрос с настъпването на смъртта на длъжника преживелият кредитор длъжен ли е да приеме грижите и издръжката от наследника на длъжника, които според нея са решени в противоречие със съдебната практика, а същевременно са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага определение № 105/2009г. по гр.д. № 4299/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., ТР № 30/81г. ОСГК, ВС и решение № 4/2009г. на Конституционния съд.
Върховният касационен съд намира, че представеното определение по чл. 288 ГПК и решение на КС не се включват в основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като Конституционният съд не е част от съдебната система на РБ /чл. 119, ал. 1 от Конституцията на РБ/, а определението по допускане на касационно обжалване не формира съдебна практика. Налице е обаче противоречие между представеното ТР № 30/91г. ОСГК, ВС и въззивното решение по поставения от касатора материалноправен въпрос длъжен ли е преживелият кредитор да приеме грижите и издръжката от наследника на длъжника, по който въпрос с тълкувателното решение е прието, че при смърт на приобретателя съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечат издръжката и грижите. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с оглед изразените в приложеното определение на ВКС мотиви и изразеното от въззивния съд противоположно становище.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г с-в, от 14.11.2009г. по в.гр.д. № 1079/2008г.
Указва на З. Г. Б. от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 120 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: