Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
гр. София, 29 ноември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1660 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на осъдения Р. П. П. за възобновяване на внохд № 661/2011 г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното му осъждане за престъпление, което не е извършил. Отправя се искане решението да бъде отменено делото върнато за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното:
С присъда № 205/ 14.10.2011 г. по нохд № 2080/2011 г. Русенският районен съд признал подсъдимия Р. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.18 ал.2 от НК и го осъдил на четири години лишаване от свобода.
С решение № 23/10.02.2012 г. по внохд № 661/2011 г. Русенският окръжен съд потвърдил присъдата.
Искането е подадено от осъдения чрез администрацията на затвора в гр.Белене на 07.08.2012 г. и попада в законния срок по чл.421 ал.3 от НПК. То е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно.
Оплакванията са мотивирани с доводи за липса на доказателства в подкрепа на обвинението. Искателят претендира, че е осъден само заради съдебното си минало, на база на предположения. Оспорва процесуалната годност на проведеното на досъдебното производство разпознаване, като счита, че то е манипулирано от оперативен работник към ІІ РПУ – Русе. Възразява срещу отказа да бъдат приложени по делото снимките от освидетелстването му, които според него е направило вещото лице по СМЕ.
Върховният касационен съд намира оплакванията в искането за неоснователни. Те са идентични по съдържание с изложените възражения пред окръжния съд, който ги е обсъдил в решението и е изложил подробни съображения защо ги отхвърля. Съдът е отделил особено внимание на процесуалната годност на проведените по време на разследването разпознавания и правилно е приел, че те отговарят на изискванията по чл.171 от НПК. Както от съставените протоколи, така и от разпита на поемното лице свидетеля Г. съдът е установил, че съпоставените с подсъдимия лица при разпознаването са имали достатъчно сходство по външни белези с него, като разликите по отношение на ръст, телосложение и физиономии са били в рамките на нормалното за различните индивиди. Не е констатирано драстично несъответствие между участващите в разпознаването лица, което да даде основание за извод, че процесуално- следственото действие е опорочено и не може да служи за изграждане на фактическите констатации относно авторството на П..
При установяване на авторството, Русенският окръжен съд е ползвал като доказателствен източник и показанията на свидетелите- очевидци Н. и П. и заключението на СМЕ за нараняванията на осъдения, констатирани от вещото лице при освидетелстването на осъдения, които според експертното му мнение могат да бъдат получени при борбата, описана от свидетелите при опитите им да го задържат. Съдът е обсъдил надлежно обясненията на П. и показанията на св. Д., като е изложил съображения, че не ги кредитира с доверие, поради същественото им противоречие с останалите доказателствени източници и поради тяхната непоследователност и вътрешна противоречивост. Що се отнася до възражението относно наличието на снимков материал, който не е приложен по делото, то същото е напълно голословно. От мотивната част на експертизата е видно, че експертът е извършил прегледа на П. в болнични условия и при изготвяне на заключението е ползвал и показанията на свидетелите. Не е отразено осъденият да е фотографиран, а в протоколите от съдебните заседания не се установява П. да е правил искане за представяне на такъв снимков материал и съдът да му е отказвал.
Затова Върховният касационен съд намира, че предходните съдебни инстанции не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на фактическите си изводи. Авторството на престъплението е установено при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички събрани доказателства, след анализ и точна интерпретация на съдържанието им и не почива на недопустими предположения. Липсват основания за възобновяване на делото. Водим от горното касационният състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. П. П. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 661/2011 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 23/ 10.02.2012 г., с което е потвърдена присъда № 205/ 14.10.2011 г. по нохд № 2080/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: