Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
С. 13.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2272 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Войнтех”ЕООД в ликвидация гр.София,впоследствие заличено и в търговския регистър, и като страна по делото,като на негово място е конституирано Министерство на отбраната гр.София/които поддържа жалбата/ против въззивно решение № 2 от 06.02.2008г.по в.гр.д.№ 372 по описа за 2006г.на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 168 от 4.05.2006г.по гр.д.№ 49/2006г.на районен съд Смолян и вместо това е постановено друго,с което е признато за установено,че жалбоподателите Т. Г. К.а,М. К. Консулова,К. П. К. и Т. П. К.,като наследници на К. И. К.,поч.на 12.08.2007г.са собственици на ливада с площ от 1 458кв.м.,находяща се в строителните граници на гр.Смолян м.”Дрипчовица”,при граници:наследници на М. Х., И. Н. Мърхов,озеленяване,река Ч. и наследници на А. А. с кад.№ 2486 в кв.234 по ЗРП на гр.Смолян,в жълт цвят на скицата на вещото лице,която се счита неразделна част от решението и е осъден „Войнтех”ЕООД да предаде владението на имота.
Посоченото касационно основание е чл.218б ал.1 б.”в”от ГПК/отм./ – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и алтернативно- или да реши въпроса по същество,като отхвърли предявения иск или да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба. Процесуалният представител на ответната страна я оспорва,като излага доводите си в представени от него писмени бележки.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.Същата е и основателна.Съображенията :
За да уважи иска въззивният съд е приел,че собствеността на ищците върху процесния имот е удостоверена с решение № 2002 от 1.07.2002г. по гр.д.№ 368/02г.на С. районен съд,постановено в производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ,като ответната страна не е установила наличие на собствени права по отношение на спорния имот.Счел е за неоснователно възражението за придобиване на имота по давност,като се е позовал на нормата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ/ДВ бр.107 от 18.11.97г./.Пред вид безспорния факт,че имотът се владее от ответника от 1992г.,е приел,че са налице представките на чл.108 от ЗС за уважаване на иска.Отделно е изложил мотиви,че процесният имот не е загубил качеството си на земеделски и че не е налице хипотезата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, като е приел,че върху земята не са извършени застроителни мероприятия.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на изводите на съда досежно качеството на земята като земеделска, досежно наличието на изсикуемите се предпоставки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,а така също и относно липсата на установени права в полза на ответника. Тезата на касатора е,че са налице проведени строителни мероприятия, възпряпстващи възстановяването на собствеността,тъй като по надлежния ред е осъществена промяна в предназначението на земята, хумусният й слой е отнет и са извършени строителни дейности- положени са бетонови фундаменти,шахти, канализации,подпорни стени и др.
В по-голямата си част така изложените доводи са основателни.
В производството по чл.108 от ЗС-ищецът следва да установи правото си на собственост спрямо ответника,както и че ответникът владее имота,при това – го владее без да е налице правно основание за това. Липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск и в това производство не е достатъчно ищецът да оспорва твърдените от ответника права,а следва да докаже собствени.
При извършената касационна проверка,настоящият съдебен състав намира,че направените правни изводи в обжалваното решение не съответстват на доказателствения материал,поради което същото е необосновано, и от материалноправна страна-незаконосъобразно.Не се спори по делото и се установява от отбелязването в Акт за държавна собственост № 393 от 8.11.1988г.,че по силата на заповед № 134 от 10.12.1984г. на ОНС гр.Смолян и Акт за въвод на владение – на основание чл.20 от ППЗООЗП/отм./ на Държавна О. за съдействие на отбраната е предоставен терен от 2.310дка за изграждане на стрелкови комплекс. Впоследствие тази О. е трансформирана в О. за съдействие на отбраната,след това в Управление за предказармена подготовка на младежта,като след ликвидирането й,нейните дълготрайни активи са приети от „Войнех”,а след неговата ликвидация- от Министерство на отбраната. Видно от показанията на свидетеля И. –предоставеният терен е бил ливада,като след издаването на заповедта от 12.1984г. е бил заплатен . За да започне строителството е било необходимо да се премахне хумусния слой,който е бил извозван към „Езерата”. За строителството на предвидения стрелкови комплекс са били издадени всички необходими документи,включително и разрешение за строеж, проект, виза за строителство. Това се потвърждава от заключението на приетата по делото първоначална експертиза, според която на вещото лице е бил предоставен генерален план на оръжейно учебно-спортен комплекс на ОСО Смолян,папки от фирма „Инвеста”с налични проекти и документи. Изрично изявление за изрядност на документацията по строителство-се съдържа в протокола от съдебно заседание на 19.06.2007г. По проект строителството се е изразявало в изграждане на подпорни стени и два реда куршумоуловители. По делото е приложен Акт за установяване на състоянието на замразено строителство за обект от 1.08.1991г., от който се установява,че към посочената дата – са били завършени СМР работи на стойност 391 000лева, други разходи -14 000лв.или общата стойност на извършеното строителство е 414 000лв.Изпълнени са били следните видове строителни монтажни работи:”завършен е в груб строеж бл.”А”без покриването с керемиди, тухлената зидария на бл.”Б”и плоча на кота +3.20между колони № 22,25,35,38,подпорните стени на цялата вертикална планировка, трошенокаменната настилка на плаца,хоризонталната канализация на сградата и септична яма”.Според вещото лице,изготвило експертизата-в процесния имот от реализираното строителство попадат: „положени на дълбочина 2-2.5м.от сегашното ниво на терена стоманобетонни фундаменти с формата на трапец,с чашка в средата за поставяне на колона, които са с размери 1.20м./ 1.20м.и височина 1.20м.”,още четири фундамента,две канализационни шахти и канализационната мрежа, положена между тях с дължина 20м.,както и две подпорни стени /едната построена и засипана/.Вещото лице установява наличието на решение за промяна на предназначението на земята и потвърждава показанията за изземване на хумусния й слой/което произтича и от посоченото в Акта основание за въвод по чл.20 от ППЗООЗП/отм./
Гореизложеното налага извода,че възстановяването на собствеността по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е осъществено в противоречие с нормата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ- налице са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.В тази хипотеза не се изисква законност на извършеното строителство,достатъчно е реализирането му, защото се предполага,че застрояването е направено с оглед мероприятието, за което е бил предназначен терена.Реализирани са строителни дейности по смисъла на §1в ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ/надземни и подземни съоръжения- стоманобетонни фундаменти,канализационни шахти, канализационната мрежа,подпорни стени /,които имат характеристиките на извършен строеж по смисъла на закона и не позволяват възстановяване на собствеността.
Извън горното- налице са доказателства- представено извлечение от дълготрайните материални и нематериални активи за включване в апортна вноска на „Войнтех”ЕООД,Учредителен акт на „Войнтех”ЕООД,заповед на министъра на отбраната от 22.01.1999г.да образуване на ЕООД,Акт за държавна собственост № 1388/26.11.98г., от които е видно,че процесният имот –Стрелбищен комплекс гр.Смолян е включен в капитала на преобразуваното еднолично дружество с ограничена отговорност, създадено с държавно имущество и в баланса му към 30.11.1998г. Налице е хипотеза, за която сама по себе си е достатъчно основание да се приема,че е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ,което е пречка за реституция на земеделския имот и дава право само за обезщетение.В тази хипотеза е без значение дали върху имота са изградени сгради /достатъчно е същия да е включен в капитала на преобразуваното държавно дружество/,както и е без значение дали изградените сгради са законни.
Въззивинят съд е следвало по реда на осъществения от него косвен съдебен контрол-до констатира незаконосъобразността на постановения индивидуален административен акт и да не се съобрази с него. Липсата на законоустановени в полза на ищците права върху процесния имот- изключва възможността за уважаване на предявения от тях ревандикационен иск.В този случай е ирелевантно обстоятелството,че ответната страна владее имота,както и е без правно значение дали тя е установила собствени права върху спорния имот.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени въззивното решение и да реши спора по същество с отхвърляне на предявения иск.
Пред вид направеното искане,на основание чл.64 ал.1 от ГПК/отм./-в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски,които са в размер на 37лв.-заплатена държавна такса пред касационната инстанция /посочената сума от 550лв. в адвокатското пълномощно пред въззивната инстанция-съдът не присъжда,защото в представеното пълномощно няма отразяване за реалното й внасяне от страната/.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 2 от 06.02.2008г.по в.гр.д.№ 372 по описа за 2006г.на С. окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т. Г. К.а,М. К. Консулова,К. П. К. и Т. П. К.,като наследници на К. И. К., поч.на 12.08.2007г. против Войнтех”ЕООД в ликвидация гр.София- заличено,при конституиране на негово място на Министерство на отбраната гр.С. иск за приемане на установено,че са собственици на ливада с площ от 1 458 кв.м., находяща се в строителните граници на гр.Смолян м.”Дрипчовица”,при граници:наследници на М. Хаджимом-чилова, И. Н. Мърхов,озеленяване,река Ч. и наследници на А. А. с кад.№ 2486 в кв.234 по ЗРП на гр.Смолян,в жълт цвят на скицата на вещото лице,която се счита неразделна част от решението и за осъждане на ответника да предаде владението на имота.
ОСЪЖДА Т. Г. К.а,М. К. Консулова,К. П. К. и Т. П. К. да заплатят на Министерство на отбраната гр.С. сумата от 37 лв./тридесет и седем/ лева,представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.