Решение №521 от по гр. дело №641/641 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 521
Гр.София, 29,06,2010 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 90 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т”О. , гр. С. срещу решение № 146/17.08.2009г., постановено по гр.д. № 452/2009г. от Софийския градски съд, с което е отменено решението от 07.04.2008г. по гр.д. № 13704/07г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против “Ф” ЕО. за заплащане на сумата от 3129.32 лв., представляваща възнаграждение за м. октомври 2006г. по договор от 01.01.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “Ф” ЕО. , гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на правни консултации на абонамент, въззивният Софийски градски съд е приел, че предмет на сключения договор е предоставянето на адвокатски услуги по чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата. Изложени са съображения, че чл.3, ал.1 ЗА ограничава правосубектността на лицата, които могат да поемат такива задължения, до изброените в закона, като възлагането на изпълнението на адвокатски услуги на капиталово търговско дружество – ищецът по иска “Т” О. , има за последица нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса относно нищожността на договора за правни консултации, сключен с търговско дружество, по който липсвала практика на ВКС.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Специфичният за делото материалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е свързан с тълкуването на конкретна правна норма. Касаторът е формулирал въпроса и е обосновал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се е мотивирал и със съществуваща към момента практика на ВАС и на КЗК, която не е обективирана във влезли в сила съдебни актове. Стеснителното или разширително тълкуване на нормите на Закона за адвокатурата относно лицата, легитимирани да извършват адвокатска дейност, и характеристиката на правните консултации като упражняване на адвокатска професия или на друга позволена от закона дейност, налагат произнасянето на ВКС по реда на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Нищожен ли е, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, договорът за правни консултации, по който извършването на услугите е възложено на търговско дружество по ТЗ, а не на дружество, регистрирано по Закона за адвокатурата?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 62.58 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/17.08.2009г., постановено по гр.д. № 452/2009г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора “Т”О. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 62.58 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа на внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение на ВКС за насрочване. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва да прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар