Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
София 08.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1431 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. К. Б. от гр. К., чрез процесуалния му представител – адвокат Г против въззивно решение № І* от 02.11.2007г.по в.гр.д. № 695 по описа за 2007г.на Бургаски окръжен съд,В ЧАСТТА,в която е оставено в сила решение № V* от 26.06.2007г. по гр.д. № 2369/2006г.на Районен съд Бургас досежно предоставя ползването на семейното жилище на съпругата.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли иска за ползване на семейното жилище поради липса на такова,а ако се приеме,че гаражният етаж е семейното жилище,делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва подадената касационна жалба и се иска решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от касатора.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С въззивното решение- в обжалваната част- е оставено в сила решение на БРС,с което е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата. За да постанови решението си съдът е приел,че семейното жилище на страните е гаражният етаж, в жилищната сграда в гр. П. ул.”Явор”№5,тъй като там те са живели до фактическата си раздяла,ползвали са го за жилище и той е бил годен за обитаване. Съдът е мотивирал решението за предоставянето му на съпругата-с факта,че на нея е предоставено упражняването на родителските права. Счел е,че тъй като ответникът /сега касатор/не е предявил насрещен иск в първото по делото заседание след изтичане на помирителния срок, е недопустимо едва пред въззивната инстанция да предявява такъв, поради което алтернативната му претенция за предоставяне ползване на жилището е недопустима.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът независимо,че признава,че до 2005г.семейството е живяло в гаражния етаж, счита,че той не представлява жилище, годно за обитаване. Позовава се на т.4 б.”д” от Постановление № 12 от 28.11.1971г.на Пленума на ВС. Твърди,че постановеният съдебен акт узаконява ползването за жилищни нужди на нежилищен обект,което счита за недопустимо. Излага становището си,че така постановения акт не е в интерес на родените от брака деца,защото „жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището,което понастоящем обитават”,което е в къщата на родителите на съпругата. В представените писмени бележки-излага допълнителни доводи,че съпругата сама,по собствено желание е напуснала семейното жилище,което сега отдава под наем,че не се нуждае от него,за разлика от касатора,който се е завърнал от работа в чужбина и не разполага с друг имот
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Съгласно Постановление № 12/1971г.на Пленума на ВС- семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство- съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има пред вид жилището, ползувано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла-до деня на раздялата.
В конкретния случай – в първоинстанционното производство между страните не е имало спор,че страните са живели от 1999г. до фактическата раздяла на съпрузите през 2005г.в гаражния етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П.,която е построена въз основа на отстъпено в полза на двамата съпрузи право на строеж, върху държавна земя по силата на заповед №100 от 21.08.1990г.и договор от същата дата. В този смисъл са твърденията и на ищцата в исковата молба,както и на ответника в саморъчно подписаната от него декларация /вж.лист 67 от материалите по д. №2369/06г. на БРС/. От издаденото удостоверение № 2* от2.10.2006г.се установява,че гаражният етаж е от 96кв.м.,с изпълнена Ел.и В и К инсталации,мазилки,настилки и дограма. Освен него –в жилищната сграда е изграден и първият жилищен етаж с площ от 122 кв.м. в груб строеж,а сградата е с временен покрив,като е предвидено изграждането и на втори жилищен етаж от 122кв.м.и таван от 120кв.м. Обстоятелството,че семейното жилище е гаражния етаж се потвърждава и от показанията на свидетелката И, която установява,че той се състои от детска стая,всекидневна, кухня,баня и тоалетна. Същата твърди,че преди ответникът да замине за Испания –през 2003- 2004г. семейството е живяло в това жилище. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Г,според която семейството и през 2005г.е живяло там,както и на свидетеля П.
При тези единни и непротиворечиви доказателства-тезата на касатора за липса на семейно жилище е несъстоятелна. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд, че жилището, в което семейството е живяло преди фактическа раздяла на съпрузите е гаражният етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П. ул.”Явор”№6.
Несъстоятелен е довода за необитаемост,защото не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Обратно- наличните доказателства-показанията на свидетелите, цитираните заповед,договор, удостоверение от община П., издаденото разрешение за строеж № 132 от 3.09.1990г.,данните за наличие на одобрен проект за „Двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж”- единно и непротиворечиво сочат,че се касае се за законно изграден етаж, който отговаря на установените правила и норми и в който страните са живели безпроблемно поне три години.
Съгласно т.4 от Постановление № 12/1971г.на Пленума на ВС /на което се позовава касатора/ -видовете жилища,които не могат да бъдат семейни са пет и те са тези – от които съпрузите са се отказали; в които съпрузите са били допуснати временно; които са погинали или разрушени; които се намират в населено място,където и двамата съпрузи са загубили правото да живеят и вилите, които не са годни за постоянно обитаване.
В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, включително и тази по б.”д”, която касатора има пред вид,защото процесното семейно жилище не е вила,а освен това- както беше по сочено по-горе- по делото не се съдържат доказателства,че е негодно за постоянно обитаване.
Неоснователен е и довода,че постановения акт за ползване на семейното жилище- не е в интерес на родените от брака деца. Именно –интересът на родените от брака деца,необходимостта те да са осигурени с дом и обстоятелството,че на майката е предоставено упражняването на родителските права са мотивирали съда да предостави ползването на семейното жилище на съпругата. Изложеният аргумент,че жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището,което понастоящем обитават в къщата на родителите на съпругата,не следва да бъде обсъждан, защото е извън предмета на делото,което е за начина, по който следва да се разреши въпроса за ползването на семейното,а не на друго жилище.
Относно допълнително наведените доводи за това,че съпругата е напуснала семейното жилище,че не се нуждае от него и го отдава под наем и касатора е този, който е с жилищна нужда,то те не следва да се обсъждат,защото за пръв път се навеждат пред касационната инстанция,за тях не са събирани доказателства и не установени. Решението на въззивният съд е постановено в съответствие с критериите, посочени в чл.107 от СК и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 02.11.2007г.по в.гр.д. № 695 по описа за 2007г.на Бургаски окръжен съд,в обжалваната ЧАСТ,с която е оставено в сила решение № V* от 26.06.2007г. по гр.д. № 2369/2006г.на Районен съд Бургас досежно предоставя ползването на семейното жилище на съпругата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.