О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С. 24.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 167 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. К. В. от [населено място] против определение от 21.10.2014г. по в.гр.д.№ 8899 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 5 400лв., направени пред двете съдебни инстанции разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от противната страна [фирма], с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
И. К. В. е подал въззивна жалба срещу постановения първоинстанционен акт, във връзка с която е образувано в.гр.д.№ 8899 по описа за 2013г. на СГС.
Постъпил е отговор от противната страна, придружен от пълномощно от 19.06.2013г., с което адвокат е упълномощен да „извършва всякакви правни и фактически действия включително да преупълномощава трети лица”, договор за правна защита и съдействие и фактура от същата дата, с последните две от които се установява реалното заплащане, в брой, на сумата от 2 700лв. на същия адвокат от [фирма] [населено място] за „изготвяне, подписване и подаване на отговор на въззивна жалба срещу решение от 15.03.2013г. по гр.д.№ 10841/12г.на СРС и процесуално представителство”.
С определение от 28.08.2013г. съдът е оставил без уважение исканията на жалбоподателя за събиране на доказателствата и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Последното е проведено на 19.05.2014г., когато е докладвана постъпила на 12.05.2014г. от И. К. В. молба с правно основание чл.233 от ГПК. Въз основа на заявения отказ от иска е прекратено производството по делото и е обезсилен постановения първоинстнационен акт.
Направено е искане от [фирма] [населено място] за присъждане на всички разноски по делото, която е уважено от съда. С определение от 21.10.2014г.,на основание чл.78 ал.4 от ГПК е присъдена сумата от 5 400лв., представляваща реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от по 2 700лв. пред всяка инстанция.
Съдържащите се в частната жалба възражения на жалбоподателя са две: 1. Съдът в противоречие с ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. не е намалил адвокатското възнаграждение до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /което в случая е 913лв./ и 2. На ответника разноски не се дължат, първо защото той не е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане и второ, защото отказът от иска е депозиран преди предприемането на каквито и да е процесуални действия от противната страна.
Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а възраженията на жалбоподателя за неоснователни поради следните съображения :
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намаля заплатеното от страната възнаграждение за адвокат / до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ само ако има такова искане на насрещната страна и съдът прецени, че то е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото. Подобно намаление, съдът служебно, без да е сезиран с нарочно искане за прекомерност /какъвто е настоящия случай/, не може да прави /вж. т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно т.2 и т.8 от цитираното ТР № 6 – липсата на списък по чл.80 от ГПК за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. След като – в настоящия случай – са представени надлежни доказателства, удостоверяващи реалното им извършване, те следва да бъдат присъдени.
Не отговаря на фактите по делото и последното възражение на жалбоподателя, че отказа от иска е депозиран преди предприемането на каквито и да е процесуални действия от противната страна. Както беше посочено по-горе отказа от иска е направен след образуване на въззивно производство с подадена въззивна жалба, ангажиране на адвокат за изготвяне на отговор на въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание, в което делото е било насрочено за разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.10.2014г. по в.гр.д.№ 8899 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.