Решение №595 от 4.5.2015 по гр. дело №892/892 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 595

гр. София, 04.05.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 892 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. срещу решение № 18166/11.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 10156/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 04.07.2013 г. по гр. дело № 49082/2012 г. на Софийския районен съд, като краен резултат искът му срещу П. на Република България (ПРБ) за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лв. до сумата 20 000 лв. и претенцията му за законна лихва върху това обезщетение е отхвърлена за периода 20.12.2007 г. – 10.03.2009 г., както и в частта относно разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК) въззивният съд е разрешил материалноправните въпроси: 1) наказателното производство, за което ПРБ носи отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3), включва в своята продължителност и периода, през който ищецът е бил уличено лице, а не само периода, през който е бил обвиняем; и 2) постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3). Въпросите са уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на касатора е направен опит за извеждане и на други правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но ясна и точна формулировка на такива въпроси (съгласно същата т. 1, изр. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) липсва, като вместо това жалбоподателят възпроизвежда част от оплакванията си за неправилност на обжалваната част от въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК или цитира съдебни актове.
Въззивният съд е приел, че предмет на спора по делото са претърпените от касатора-ищец вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК – за извършена неприсъствена заверка на подписи върху договор за продажба на лек автомобил, през време на заеманата длъжност кмет на [населено място]. СГС е установил и че полицейското производство е започнало по жалба от 17.05.2004 г.; че съгласно протокол от 28.03.2005 г. ищецът е бил разпитан като уличено лице; че същият е бил привлечен като обвиняем с прокурорско постановление от 13.09.2006 г., при мярка за неотклонение „подписка”; че с постановление от 20.12.2007 г. Софийската градска прокуратура (СГП) е прекратила досъдебното производство, поради липса на състав за деянието; както и че това постановление е потвърдено с постановление от 10.03.2009 г. на Софийската апелативна прокуратура (САП). При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е започнало, считано от привличането му като обвиняем, както и че е приключило с влизане в сила на постановлението за прекратяване на 10.03.2009 г., от която дата е присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
С тези свои изводи СГС е разрешил двата изведени от касатора материалноправни въпроса, в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
В решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение”. Подобно разрешение на първия материалноправен въпрос е възприето и в решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а именно, – че фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем.
В решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: „Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 от НПК – постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 от НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда”. В същото решение е прието, че наказателното производство е прекратено с постановление от 30.03.2007 г. на прокурор от СГП и от същата дата 30.03.2007 г. е присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Аналогично разрешение относно началната дата на дължимостта на законната лихва е възприето и в решение № 539/09.08.2010 г. по гр. дело № 1747/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 25/11.02.2014 г. по гр. дело № 5302/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато – в атакуваната от ищеца част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по двата изведени от него материалноправни въпроса, а именно: 1) наказателното производство, за което ПРБ носи отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3), включва в своята продължителност и периода, през който ищецът е бил уличено лице, а не само периода, през който е бил обвиняем; и 2) постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3).
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 18166/11.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 10156/2014 г. на Софийския градски съд, – в обжалваната част, с която са отхвърлени искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3 000 лв. до сумата 20 000 лв. и претенцията за законна лихва върху това обезщетение за периода 20.12.2007 г. – 10.03.2009 г., както и в частта относно разноските по делото;
УКАЗВА на жалбоподателя И. П. Д. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top