О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1326/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], гр. София1186, район „О. купел“, [улица], против решение № V-127 от 8. 12. 2016 г. по гр. д. № 1699/2016 г. на ОС – Бургас, с което, след отмяна на решение № 1305 от 18. 08. 2016 г. по гр. д. № 1747/2016 г. на РС – Бургас, са уважени предявените от Х. Н. Ц. против [фирма], клон – Б. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане. Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. Н. Ц. изразява становище за правилност на решението и липса на основания за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С въззивното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважил предявените от Х. Н. Ц. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е приет за основателен, но отхвърлен поради извършено прихващане. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 19. 07. 1999 г., като от 30. 01. 2015 г. е преминал на длъжността: „инженер енергетик обслужващ ОПВВВ“, а от 25. 01. 2016 г. е изменено мястото му на работа – отдел „ОПВВ и поддръжка Х.“ към [фирма], клон – [населено място]. С утвърдена длъжностна характеристика от 11. 02. 2016 г., връчена на ищеца на 12. 02. 2016 г., било променено изискването за образование за заеманата от ищеца длъжност – висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „инженер хидравлична и пневматична техника“, а ищецът бил с висше образование, специалност „електроснабдяване и електрообзавеждане на производствени предприятия“. С акт № 1/12. 02. 2016 г. на управителя на [фирма] – клон Б. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, заради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Окръжният съд е приел уволнението за незаконно по следните съображения: а/. изменението на изискването за образование е извършено от ненадлежен орган и при неспазване на установената в договора за управление и Правилника за устройството и дейността на [фирма] процедура – от управителя на клона на дружеството, без съгласуване и одобрение от [фирма]; б/. сгрешена от работодателя правна квалификация на основанието за уволнение – по чл. 328, ал. 1, т. 6, вместо по т. 11, предвид обстоятелството, че настъпването на промяната в изискванията за образование е станало след възникване на трудовото правоотношение. Поради незаконност на уволнението е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е приет за основателен, но отхвърлен поради основателност на направено от дружеството, при условията на евентуалност, възражение за прихващане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му – дали исковете не са предявени срещу ненадлежна страна /срещу [фирма], вместо срещу работодателя [фирма], клон – Б./. Настоящият състав намира, че не съществува вероятност решението да е недопустимо на твърдяното основание, тъй като юридическото лице-търговско дружество, към което е регистриран клонът в [населено място], работодател на ищеца по смисъла на пар. 1, т. 1 КТ, също е процесуално легитимирано да участва в производството по исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ като главна страна, тъй като при всички случаи ще е обвързано от съдебното решение. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /решение № 380 от 10. 01. 2014 г. по гр. д. № 2034/2013 г. на ВКС, IV г.о./.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по въпроса дали несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото основание за уволнение и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение води, само по себе си, до неговата незаконност. Въпросът е обусловил решаващите изводи на състава на окръжния съд и е от значение за изхода на делото. По този въпрос въззивния съд е приел, че грешната квалификация на основанието за уволнение /по чл. 328, т. 6 КТ, вместо по чл. 328, т. 11 КТ/ води до неговата незаконност и налага отмяната му. Това противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК /цитираните от касатора решение № 313 от 21. 07. 2010 г. по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о. и решение № 746 от 20. 01. 2011 г. по гр. д. № 119/2010 г. на ВКС, както и множество други/, според която несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото основание за уволнение като текст от закона, както и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение или липсата на такава не водят, сами по себе си, до неговата незаконност, тъй като задължение на съда е да определи вярната правна квалификация на уволнението, въз основа на мотивите от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса дали преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността подлежи на съдебен контрол /включително и относно спазване на предвидената с вътрешни правила и с договора за управление процедура/, освен ако няма данни за злоупотреба с права.Този въпрос също е разгледан от въззивния съд при преценка основателността на иска и е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел ,че въвеждането на изискването за вид образование и образователно-квалификационна степен за длъжността „инженер енергетик обслужващ ОПВВВ“ е извършено в нарушение на чл. 5 от договор № РД 14-17 от 9. 03. 2015 г. за възлагане управлението на [фирма] – клон Б., който предоставя правомощия на управителя на клона да сключва, изменя, прекратява трудови договори с персонала на клона, да определя трудовите възнаграждения, да налага дисциплинарни наказания и др., но не и правомощия да променя изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, без съгласуване и одобрение от [фирма], както и в нарушение на чл. 33, т. 2 и 3 от Правилника за устройството и дейността на [фирма], според който управителите на клоновете на дружеството могат да изготвят проект на предложение за вътрешната си организационно-стопанска структура за утвърждаване от изпълнителния директор. Не е възприето становището на [фирма], според което промяната на изискванията за образование и квалификация за заемане на дадена длъжност от щатното разписание на клона е в рамките на работодателската правоспособност на клона и управителя му, тъй като не се касае за ново щатно разписание, променящо установената структура и брой персонал. Не е отдадено значение и на обстоятелството, че от отговора на исковата молба и изразяваните по делото становища ясно личи съгласието на [фирма] с извършената от управителя на клон-Б. промяна в изискванията за образование и квалификация и одобряването й. Тези изводи на въззивния съд противоречат на представеното от жалбоподателя решение № 561 от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 1962/2009 г. на ВКС, III г.о., според което въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, ако няма данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-127 от 8. 12. 2016 г. по гр. д. № 1699/2016 г. на ОС – Бургас.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 150 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: