Р Е Ш Е Н И Е
№ 609/09
София, 22.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 1105 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. И., чрез пълномощника му адв. И. Ж. , срещу решение № 375 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 895/2005 г. на Добричкия окръжен съд. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответниците Р. Н. Р. и М. Н. Д., чрез пълномощника им адв. С. И. , изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане, Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението от 28.06.2004 г. по гр.д. № 1692/2001 г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. С. И. срещу Р. Н. Р. и М. Н. Р. с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че правото на собственост върху 17,360 дка земеделски земи, представляващи част от възстановените на Н. Р. Д. наследодател на ответниците, по преписка № 1064/11.09.1991 г. общо 118,401 дка земеделски земи в землището на с. С., Д. общ., към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало на ищеца, и по чл.26 ЗЗД за обявяване за нищожен договора за дарение с нот.акт № 110/ 1997 г. между Н ответниците до размера от 17,360 дка от прехвърленото с него право на собственост върху земеделските земи, и за отмяна на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ на същия нотариален акт до посочения размер, и ищеца е осъден да заплати на ответниците 100 лв. разноски. С въззивното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците 330 лв. разноски, направени във въззивните и касационни инстанции.
Установено е по делото, че лицето , поч. през 1926 г., е притежавал два земеделски имота в землището на сАлексеево/сега с. С. общо 43,400 дка – нива от 33,400 дка в м. „Е”/”Е”/ и нива от 10 дка в м.”Д”. С договор от 05.05.1950 г. двама от наследниците му А. Й. и Р. Й. негови дъщеря и син са продали на двамата братя- ищецът Г наследодателя на ответниците Н своите наследствени дялове от наследството на баща им. С договор от същата дата третият наследник на О. Й. Й. Й. е продал своите наследствени права от наследството на Г. М. брат на Г. И. и на Н. Д. Въззивният съд е приел, че дяловете на наследниците на О. Й. са били: 1/5 ид.ч. на А. Й. и по 2/5 ид.части на Й. Й. и Р. Й. , съобразно чл.21 ал.3 от Закона за наследството от 1890 г./отм./, който е приложим към момента на откриване на наследството. Така по силата на договорите за продажба на наследство тримата братя са придобили двете ниви в съсобственост, като Г. М. е придобил 2/5 ид.части от двете ниви, равняващи се на 17,360 дка, а Г. И. и Н. Д. са придобили 3/5 ид.части, равняващи се на 26,040 дка, като частите на всеки от двамата са равни, дколкото в договора не е установено друго, или ищецът е станал собственик на 13,020 дка в идеална част от двете ниви общо 43,400 дка. Въззивният съд е приел, че не е доказано, че притежаваните от ищеца 13,020 дка земеделски земи са част от реституираните 118,401 дка ниви на Н. Д. с решение № 01/27 от 01.11.1993 г. на ПК. Освен това ищецът претендира да е индивидуален собственик на претендираните от него 17,360 дка ниви, което не е установено по делото.
По иска за прогласяване нищожност на договора с нот.акт № 110/23.12.1997 г., с който Н. Д. е дарил на първия ответник две от възстановените му ниви и на втория ответник- третата нива, и за отмяна на нот.акт в частта за прехвърлянето на 17,360 дка ниви, въззивният съд е приел, че соченото основание за нищожност- липса на предмет, не е налице, тъй като в случая договора има за предмет точно индивидуализирани и съществуващи обекти на собственост.
Решението на възивния съд в частта по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е неправилно. Посочването в петитума на исковата молба на дял, измерим в декари- 17,360 дка, сочи на квотна претенция от съсобствените ниви, а не че ищецът претендира да е изключителен собственик на реално определени части от тези ниви.становено е, че по преписка, образувана по заявление с вх. №5975/12.11.1991 г., на ПК-Добрич, процесните две ниви с обща площ 43.400 дка в землището на с. А., придобити в съсобственост от ищеца Г. С. И., наследодателя на ответниците Н третия брат Г по силата на двата договора от 1950 г., са били заявени за възстановяване на тримата съсобственици. С решение по протокол №01/20.01.1993 г. по същата преписка ПК-Добрич е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху тези ниви с план за земеразделяне на тримата съсобственици. С решение № 01/27 от 20.01.1993 г. по същата преписка ПК- Добрич, в същия състав, е възстановила правото на собственост на тримата съсобственици върху нива от 10 дка- имот №011003 по плана за земеразделяне, като за втората нива няма произнасяне А с решение по протокол под същия номер и същата дата по същата преписка ПК-Добрич, но в друг състав, е признала за възстановяване правото на собственост върху нивите общо 43.400 дка с план за земеразделяне на Н. Д. С решение № 01/27 от 01.11.1993 г. по преписка, образувана по заявление вх. № 01064/11.09.1991 г. на Н. Д. за ниви общо 105 дка, ПК-Добрич е възстановила правото на собственост на заявителя върху земеделски земи общо 118.401 дка, по плана за земеразделяне- нива от 10 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне, т.е. същият, който е възстановен вече на тримата съсобственици, и нива от 108.401 дка, имот № 1* по плана за земеразделяне. Впоследствие с решение по протокол № 01 от 01.12.1997 г. по тази преписка/№01064/91 г./ ПК-Добрич е признала и определила за възстановяване правото на собственост на Н. Д. върху земеделски земи с план за земеразделяне общо 75 дка и е отказала да признае правото му на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на ниви 43.400 дка, като мотивите са, че на основание чл.14 ал.6 и 7 ЗСПЗЗ се отказват 43.400 дка, които се възстановяват по преписка № 5* решение по протокол под същия номер и същата дата по същата преписка ПК-Добрич, в друг състав, произнасянето относно признатите за възстановяване земеделски земи е същото, а е отказала да признае на Н. Д. правото на възстановяване на собствеността върху ниви 30 дка с мотиви, че 14.460 дка като покупка се възстановяват по преписка № 5* а за 15.54 дка липсват доказателства. Отказът не е влязал в сила, по жалба на първия ответник има висящо дело.становените обстоятелства в инстанциите по същество обуславят извод, че именно процесните две ниви общо 43.400 дка, които са били притежавани в съсобственост от Г. И. , Н. Д. и Г. Д. преди обобществяването на земите и заявени за възстановяване на тримата по преписката № 5975/91 г. са били обект и на постановените само по отношение на Н. Д. решения на ПК.
По изложените съображения въззивното решение в частта по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ следва да се отмени и да се постанови друго по същество от ВКС.становено е, че процесните две ниви, които са били обект на признатото и възстановено право на собственост на Н. Д. с решение № 01/27 от 01.11.1993 г. на ПК, са принадлежали на О. Й. , поч. 1926 г. Няма данни за извършени разпоредителни сделки с тях нито от него, нито от тримата му наследници след неговата смърт и до 05.05.1950 г. При това положение следва, че тези два имота са били част от продаденото наследство с договорите от 05.05.1950 г. Съобразно наследствените права на продавачите към момента на откриване на наследството при действието на ЗН от 1890 г./отм./ и по силата на договорите от 1950 г. ищецът Г. С. И. е придобил по 3/10 ид.ч. от всяка от двете ниви , толкова е придобил и Н. Д. , а третият приобретател Г. Д. е придобил по 4/10 ид.части от всяка от двете ниви. Затова искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ следва да се уважи като се признае, че ищецът е бил собственик на 3/10 ид.части от процесните ниви към момента на масовизацията, а за разликата над 3/10 ид.ч. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Въззивното решение в частта по иска за прогласяване нищожност на договора за дарение с нот.акт № 110 от 23.12.1997 г. и отмяна на нот.акт следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че не е налице твърдяното от ищеца основание за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД- липса на предмет на договора.
При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответниците разноски над 50 лв., както и в частта за присъдените на ответниците от въззивния съд разноски над 165 лв., а на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 65 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 375 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 895/2005 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 28.06.2004 г. по гр.д. № 1692/2001 г. на Добричкия районен съд в частта по иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и в частта за присъдените разноски за първата инстанция над размера от 50 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски над размера от 165 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г. С. И. от с. С., общ. Добрич, срещу Р. Н. Р. и М. Н. Р. , и двамата от с. С., общ. Добрич, с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, че Г. С. И. е бил собственик на 3/10 ид.части от нива от 10 дка в м. „Д” и на 3/10 ид.части от нива от 33,400 дка в м.”Е” , и двете в землището на с. А. с. Самуилово/, общ. Добрич, към момента на образуване на ТКЗС, и ОТХВЪРЛЯ иска за размер над 3/10 ид.ч. от същите ниви.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата част.
ОСЪЖДА Р. Н. Р. и М. Н. Р. да заплатят на Г. С. И. общо 65 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: