О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 04.11.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 3084 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба от 03.09.2015 г. от [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Г., с искане за допълване на определение № 493 от 25.08.2015 г. по ч. гр. дело № 3084/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, постановено в настоящото дело в частта за разноските.
Ответната страна по молбата – [фирма], [населено място] е подала отговор в срок, чрез адв. Надежда Г., в който оспорва същата.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Доводите на ответника по молбата за недопустимостта й са необосновани. Допустимостта на производството по чл. 248 ГПК се определя от наличието на активна легитимация на страната, която подава молбата, правен интерес, предмет на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК – постановен съдебен акт, с който съдът не се е произнесъл по искането за разноски или е присъдил разноски, чийто размер страната иска да бъде изменен, сезиране на съда в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Тези предпоставки в случая са налице – молителят, като страна в производство по процесуалноправен спор е активно легитимиран да подаде молба по чл. 248 ГПК, с определението си ВКС не се е произнесъл по искането за разноски, поради което е налице правен интерес да бъде сезиран ВКС и е налице предмет на молбата, сезирането на касационния съд е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Д. на ответника по молбата, че [фирма], [населено място] бил поискал „изменение на постановеното определение в частта за разноските”, а такова произнасяне в определението на ВКС липсва, поради което [фирма] е следвало да поиска допълване”, както и следващият довод, че искането да бъде допълнено определението в частта за разноските по реда на чл. 250 ГПК „е правно недопустимо” не обуславят извод за недопустимостта на производството по чл. 248 ГПК, тъй като определянето на молбата по тази норма, като такава за допълване или изменение на съдебния акт, както и квалификацията на производството са въпроси, разрешаването на който е от компетентност на съда, в случая ВКС. При квалифициране на правното основание на подадената молба и на процесуалния ред за разглеждането й съдът не е обвързан от посочената от молителя правна квалификация, напротив има процесуалното задължение да определени правното основание на молбата въз основа на изложените в същата обстоятелства. Квалификацията на правното основание на молбата, включително на подадената по чл. 248 ГПК молба е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите обстоятелства, а не въз основа на дадената от молителя правна квалификация.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
С определение № 493 от 25.08.2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 90 от 06.03.2015 г. по ч. гр. дело № 118/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 1121 от 29.12.2014 г. по гр. дело № 518/2014 г. на Габровски окръжен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба на [фирма] против отказа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с район на действие – Окръжен съд – Габрово да прекрати изпълнително дело № 194/2014 г. и е прекратено производството по делото. Със същия съдебен акт е потвърдено определение № 90 от 06.03.2015 г. по ч. гр. дело № 118/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 1121 от 29.12.2014 г. по гр. дело № 518/2014 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение жалбата на [фирма] – [населено място] против постановление от 28.04.2014 г. на частен съдебен изпълнител В. Ц. по изпълнително дело № 194/2014 г. Същевременно в отговора на частната жалба ответникът по същата – [фирма] е направил искане за присъждане на разноски пред ВКС, представляващи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на 500 лв. Приложен е списък на разноските. С цитираното определение по настоящото дело не са присъдени съдебни разноски. При тези обстоятелства, с оглед изхода на спора следва да се приеме, че ответникът по частната жалба има право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК. В случая се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учреждения, предприятия и т.н. Ответникът по частната жалба – [фирма] е подал отговор чрез юрисконсулт И. П. Г., представляващ дружеството по силата на приложено редовно пълномощно /л. 69 по ч. гр. дело № 3084/2015 г./. Доводите на ответника по молбата по чл. 248 ГПК, че по отношение на лицето, подписало отговора на частната жалба не е установено, че е юрисконсулт са необосновани. Пълномощното, с което дружеството е упълномощило Г. да го представлява пред ВКС не е оспорено от [фирма], [населено място], като документ, предоставящ представителни правомощия на Г. да представлява [фирма], [населено място] пред ВКС. Възражението на [фирма], [населено място] за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се основава на довода, че [фирма] не било доказало, че И. Г. изпълнява длъжността „юрисконсулт” в дружеството. Това възражение е неоснователно. Както се посочи по – горе пълномощното, с което дружеството е оправомощило В. Г. с конкретни представителни правомощия, включително с правомощието да го представлява пред съдилищата е предоставено на същия в качеството му на юрисконсулт на дружеството, а както вече се посочи същото пълномощно не е оспорено от ответника по молбата по чл. 248 ГПК. За това следва да се приеме, че с това пълномощно се доказва процесуалното качество на Г., като представител на страната по чл. 32, т. 3 ГПК, конкретно като юрисконсулт на дружеството. Този извод се допълва и от копието от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 КТ, издадена от НАП, видно от което след 01.01.2013 г. е прието уведомление от [фирма], [населено място] за сключен трудов договор, което работодателят е длъжен да изпрати в териториалната дирекция на НАП в предвидените в чл. 62, ал. 2 срокове. При тези обстоятелства следва да се приеме, че молителят е доказал предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК, а именно, че има право на разноски – адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото, като юридическо лице, представлявано от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК [фирма], [населено място] следва да заплати на [фирма], [населено място] разноски за частното производство пред ВКС, адвокатско възнаграждение с оглед правната защита, извършена от юрисконсулт. Определено по реда на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията същото е в размер на 200 лв. Следователно налице е основание за допълване на постановеното определение № 493 от 25.08.2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело в частта за разноските, като молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи в размер на сумата 200 лв. В останалата част молбата за допълване на определението в частта за разноските за разликата между 200 лв. и 500 лв. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 493 от 25.08.2015 г. по ч. гр. дело № 3084/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски по ч. гр. дело № 3084/2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за допълване на определение № 493 от 25.08.2015 г. по ч. гр. дело № 3084/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК за разликата между 200 лв. и 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: