О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
С. 16.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 129 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Д. И. от [населено място],чрез процесуалния представител- адвокат Е. против въззивно решение № 712 от 19.10.2010г. по в.гр.д.№587/2010г.на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено в обжалваната част решение №197 от 12.02.2010г. по гр.д.№3176 по описа за 2005г. на Пловдивски окръжен съд,с което е осъдена Е. И. Д.-В. да заплати на М. Д. И. обезщетение за вредите,причинени от Д. като пълномощник без представителна власт,съставляващи сумата от 14 750.30лв. – платена продажна цена по договор от 24.10.2001г.,сключен с н.а.№176 т.44 д.10339/01г.,ведно с обезщетение за забава от 21.11.2005г.до окончател-ното му изплащане, сумата от 7 087лв.-платена на наследниците на Л. И.–Л. И. и И. И.-като обезщетение за ползване без правно основание на апартамент № 14/56,находящ се в@@6@[жк]бл.1-А9,вх.”А”,ет.4 на площ от 70.14кв.м.,ведно с избено помещение № 14 с площ от 3.55кв.м.,за времето 24.10.2001г.-17.06.2005г.,с което се е обогатила,сумата от 433.37лв.- платено възнаграж-дение при посредничество за покупката на описания апартамент и сумата от 369.60лв. – платени разноски на Л. И. и И. И. по гр.д. № 1943/05г., като е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 7 887.33лв. -обезщетение за забава върху сумата от 14 750.33лв.за периода от 24.10.2001г.-21.11.2005г. и са присъдени следващите се разноски. Делото е висящо досежно спора за дължимостта на обезщетението за забава върху сумата от 14 750.33лв.за периода от 24.10.2001г.-21.11.2005г.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за вида отговорност на мнимия представител по чл.42 ал.1 от ЗЗД за причинените на третото добросъвестно лице вреди/дали за нея следва да се прилагат правилата за непозволено увреждане или тези по чл.84 от ЗЗД/ и съответно – от кой момент е дължима лихвата за забава върху продажната цена по нищожната сделка,сключена от мнимия представител с третото добросъвестно лице – от деня на сделката или от деня на писмената покана за връщане на сумата.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че претендира-ното обезщетение за забава върху продажната цена на недвижимия имот, предмет на сделката,осъществена от мнимия представител, следва да се присъди по правилата на чл.84 от ЗЗД от датата на поканата/която в случая е датата на подаване на исковата молба/. Изрично е посочел,че обезщетението по чл.42 ал.1 от ЗЗД не може да се разглежда като обезщетение от непозволено увреждане и заради това- няма как обезщетението за забава да се присъди от датата на сключване на сделката.
Обратна е тезата на касаторката,според която – с оглед наличните данни по делото,сочещи на пряк умисъл в действията на мнимия представител и добросъвестност в нейното поведение на купувач по сделката – следва да се приеме,че обезщетението за забава има характерис-тиката на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Позовава се на изложените в монографията”Мнимо представителство”на Т. Й. разсъждения,съгласно които „отговорността на мнимия пълномощник е специален състав на деликтната отговорност” и обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка последица от недобросъвестното поведение на мнимия представител.
Следователно- поставеният от касаторката въпрос е от значение за решаването на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. По същият е налице оскъдна практика,а в теорията са налице различни вижда-ния.Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да допусне касацио-нно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като се налага тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото, разгледани в светлината на настъпилите изменения в законодателството и обществените условия и съществуваща необходимост от уеднаквяване на практиката.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 712 от 19.10.2010г. по в.гр.д.№587/2010г.на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 158 лв. /сто петдесет и осем лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.