6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 10.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1048/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2322 от 20.12.2013 г., постановено по т. д. № 396/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 2044 от 21.01.2012 г. по т. д. № 4358/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 65 000 евро, претендирана като застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 04.11.2011 г. застрахователно събитие „пожар”, причинени на къща „Източен близнак” в ПИ 5382.16.276.2, м. „До селото”, [населено място], общ. Н., и на намиращото се вътре движимо имущество, застраховани по договор за застраховка „Пожар и други опасности”. Решенията са постановени при участие на Ю. П. К. като трето лице – помагач на страната на ищеца [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, ведно с разноските по делото.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Третото лице – помагач Ю. П. К. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 65 000 евро във връзка с настъпило на 04.01.2011 г. застрахователно събитие „пожар”, при което са причинени вреди на собствен на ищеца недвижим имот – къща „Източен близнак” в [населено място], общ. Н., и на движимо имущество, застраховани от ответника с договор за застраховка „Пожар и други опасности”, оформен със застрахователна полица № 11021060106.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, след като е приел за основателни възраженията на ответника – застраховател, че са налице основания по т.6.7 и т.6.9 от общите условия към застрахователния договор, изключващи пожара от кръга на покритите от застраховката рискове и освобождаващи го от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Според клаузите на т.6.7 и т.6.9 от Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на : Конструктивен и строителен недостатък, недоброкачествен ремонт, вътрешно архитектурни и строителни промени и др., извършени в нарушение на строително-технически норми и изисквания и/или от неправоспособни лица /т.6.7/; Липса на подходяща квалификация, неправилно или безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото в нарушение на утвърдени технологии и стандарти и/или изисквания, предписания от производител, компетентен орган или от застрахователя /т.6.9/. За да аргументира извода си за осъществяване на основания от кръга на визираните в т.6.7 и т.6.9 от Общите условия, съставът на Софийски градски съд се е позовал на заключенията на назначените по делото съдебни експертизи. Въз основа на експертните заключения съдебният състав е приел за установено, че пожарът е възникнал вследствие на топлинно самозапалване на иглолистни дъски и ламперия на покрива, опиращи до стената на камината, монтирана на първия етаж в съседната сграда „Западен близнак”, и че непосредствена причина за запалването е строително-технически недостатък в конструкцията на сградата „Западен близнак”; Недостатъкът се изразява в изграждане на външен комин без спазване на нормативно установени изисквания и правила за пожарна безопасност, конкретно за минимално отстояние от 10 см. между комина и дървени конструкции и за измазване на комина със специален варово – циментов разтвор, изолиращ горивния процес. След преценка на така установените причини за пожара е направен извод, че събитието попада сред изключенията на т.6.7 и т.6.9 от общите условия, даващи право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. В съответствие с този извод искът по чл.208, ал.1 КЗ е отхвърлен като неоснователен.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е препратил по реда на чл.272 ГПК към неговите мотиви и е възприел изцяло съдържащите се в тях изводи за неоснователност на иска по чл.208, ал.1 КЗ.
Във въззивната жалба ищецът е поддържал доводи, че наличието на строителен недостатък в сградата „Западен близнак” не е основание по т.6.7 от Общите условия за изключване на пожара от покритите застрахователни рискове, тъй като не се дължи на неизпълнение на задължения на ищеца – застрахован, а е резултат от действията на трето лице, изградило сградата и неизправния комин преди придобиване на собствеността; че не е налице неправилна експлоатация по смисъла на т.6.9 от Общите условия на сградата „Източен близнак”, за която се претендира обезщетение, както и причинно – следствена връзка с настъпването на пожара, тъй като неизправният комин се намира в долепената сграда „Западен близнак”, обект на отделно застрахователно правоотношение; че не е знаел за съществуването на строителния недостатък и че при придобиване на собствеността е получил удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, обезпечаващо годността й за обичайно ползване. Въззивният съд е счел посочените доводи за неоснователни с аргумент, че след като ищецът – застрахован е собственик и на двете долепени сгради, той е имал задължение да прояви грижата на добрия стопанин и да вземе всички мерки за предотвратяване на вредите от изградената в къщата „Западен близнак” камина и от съпътстващия я комин, който не е предвиден в строителната документация. Позовавайки се на изявлението на представляващия дружеството – ищец, вписано в нотариалния акт за закупуване на сградите, че е запознат с фактическото им състояние и че е получил от продавача строителните книжа и проекти за тях, съдът е изразил становище, че ищецът е имал информация за наличието на външния комин и е могъл да извърши проверка доколко неговото използване е безопасно за сигурността на двете сгради, а съответно и да уведоми застрахователя при сключване на застрахователния договор за липсата на данни относно конструкцията на комина. С аргумент, че в клаузата на т.9 от Общите условия извършването на предварителен оглед на застрахования имот е уредено като право, а не като задължение на застрахователя, съдът е определил като ирелевантен за спора факт съгласието на ответника да се обвърже със застрахователния договор въпреки наличието на строителен недостатък в намиращата се в съседство на застрахования имот къща „Западен близнак”.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, по отношение на който са осъществени някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал като значими за изхода на делото 36 въпроса, по отношение на които се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и в условията на евентуалност на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите са обособени в две групи и са обозначени като „процесуалноправни и материалноправни въпроси във вр. с чл.207 КЗ” /п.І/, съответно „процесуалноправни и материалноправни въпроси във вр. с чл.211 КЗ” /п.ІІ/.
Включените в първата група въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото, тъй като са поставени хипотетично и нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.208, ал.1 КЗ. За да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на конкретни клаузи в общите условия към сключения между страните договор за имуществена застраховка, предвиждащи право за застрахователя да откаже изцяло изплащане на застрахователно обезщетение. Прилагайки тези клаузи в смисъла, в който ги е възприел, въззивният съд е отхвърлил иска, без да се произнася дали фактът от кого е бил стопанисван застрахованият имот към момента на възникване на пожара е релевантен за правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, дали поведението на застрахования е виновно и каква форма на вината е необходима, за да се освободи застрахователят от отговорно на основание чл.207, ал.2 КЗ, дали причините за настъпване на пожара предпоставят пълен или частичен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, каква е разликата в предпоставките за законосъобразност на отказа по чл.211, т.2 КЗ и по чл.207, ал.2 КЗ и т. н. Мотивите към въззивното решение не съдържат отговор на поставените в тази насока въпроси, което означава, че те не са обусловили изхода на спора и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки по т.3 и т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
След съобразяване на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.208, ал.1 КЗ, настоящият състав намира, че значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК има само един от формулираните в п.ІІ на изложението въпроси – въпросът дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования /неизпълнение на задължения по застрахователния договор/ по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите. Всички останали въпроси в п.ІІ от изложението са извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като едната част от тях не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, а другата част касаят възприемането на фактическата обстановка по спора и с оглед на това са относими към правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По въпроса, чието разрешаване е обусловило изхода на конкретното дело, е формирана задължителна практика на ВКС, чието наличие изключва първото поддържано основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Задължителната практика е обективирана в посочените от касатора решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В решението е прието, че отказът на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ да изплати застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие е обусловено от установяване на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В същия смисъл е и задължителната практика в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че за да откаже да плати застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор или в закон, застрахователят трябва да докаже, че неизпълнението е причина за настъпване на застрахователното събитие. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са изградени в противоречие с дадените от задължителната практика разрешения на релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Другите визирани в изложението решения – решение № 173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 22/12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 4/21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържат произнасяне по въпроси на застрахователното право, които нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд, и не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2322 от 20.12.2013 г., постановено по т. д. № 396/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 543 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и три лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :