4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
С., 21.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 47/2012 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 28.07.2011 г. по в. гр. д. № 192/2011 г. на Монтански окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Берковски районен съд решение от 17.03.2011 г. по гр. д. № 804/2010 г., е уважен предявеният от Министерство на труда и социалната политика срещу търговеца-молител иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата 2 270.74 евро във връзка с изпълнението на договор № BG 0202.01-YI 2.4., ведно със законната лихва от 16.01.2008 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата 120.52 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.09.2007 г. до 15.01.2008 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1205/2008 г. на СРС.
Молителят твърди, че на 26.10.2011 г., по електронната поща е получил извадка от Одитен доклад от 22.12.2006 г. във връзка със сключения между него и ответното министерство договор за безвъзмездна помощ за реализиране на проект „Професионално обучение за безработни младежи от [община] в строителството”, изготвен от одиторска фирма „M. STEPHENS” към Делегацията на Европейската комисия, от който се установява, че при извършения международен одит на проекта през периода от 08.05.2006 г. до 14.07.2006 г. не са открити съществени нарушения по изпълнението на проекта и за непризнати разходи е посочена само сумата 288.98 евро. за закупуването на въглища, която е значително по-малка от претендираната от министерството сума 2 270.74 евро. С оглед на това доказателство, молителят счита, че атакуваното решение е неправилно и че е налице основание за отмяна на същото и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В депозираните в съдебно заседание писмени бележки излага и подробни съображения по съществото на правния спор.
Ответникът по молбата – Министерство на труда и социалната политика – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.12.2011 г., поддържани и в съдебно заседание на 25.04.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
Предвиденият в чл. 303 и сл. ГПК извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове е приложим само при наличието на някое от изчерпателно посочените в закона основания. За да е налице релевираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на следните кумулативно дадени изисквания: да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото или същата да не е могла да се снабди с него своевременно.
Посочените изисквания в случая не са осъществени. Извадката от Одитния доклад, на която се позовава [фирма], [населено място], не представлява ново писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от твърденията на самия молител, подкрепени и от представеното от него писмено доказателство – писмо от 26.04.2006 г., изпратено по електронна поща, същият е бил изрично уведомен за това, че за периода между 8 май и 14 юли 2006 г., от името на Делегацията на Европейската комисия, фирмата „М. С. Л.” ще извърши одит на изпълнението на проекта, предмет на сключения договор за безвъзмездна помощ № BG 0202.01-YI 2.4, който ще приключи в рамките на един или два дни и изпълнителят ще бъде запознат с констатациите на одиторите. С оглед на това обстоятелство, следва да се приеме, че към момента на подаване на исковата молба – 17.03.2009 г. – посоченият документ /с отбелязана в него дата 22.12.2006 г./ е съществувал и поради това е могъл и е следвало да бъде представен по делото от ответника като ползваща се от него страна. Доказателство в тази насока е и признанието на молителя в съдебно заседание на 25.04.2012 г., че изпратеното му писмо от 26.10.2011 г. с приложена извадка от одитния доклад е въз основа на направеното от него самия „запитване по имейл”. Възможността за своевременно снабдяване с посоченото доказателство е съществувала още към момента на приключване на одита, тъй като от уведомителното писмо от 26.04.2006 г. е видно, че на молителя, като изпълнител по одитирания проект, изрично е указана необходимостта да коментира резултатите от одитната проверка с цел съобразяване на неговите бележки при съставяне на заключителния доклад, като са посочени и конкретните електронни адреси, на които същият може да се обръща с въпроси. Неизползването на тази възможност сочи на извода, че молителят не е проявил необходимата процесуална активност и грижа за добро водене на процеса, поради което представеното в настоящото производство писмено доказателство не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение.
Отделно от това, липсва основание да се приеме, че посоченото доказателство е и от съществено значение за делото, тъй като поради непредставянето на документа в цялост не може да бъде установен конкретно предметът на проверката от фирма „М. С. Л.”, по повод на която е съставен одитният доклад от 22.12.2006 г., и дали същият съвпада с предмета на проверката, извършена от компетентния орган на Министерство на труда и социалната политика след представянето на финалния отчет на изпълнителя по проекта, във връзка с резултатите от която е и предявената срещу молителя претенция за сумата 2 270.74 евро.
Поради всички изложени съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от молителя [фирма], [населено място] основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 28.07.2011 г. по в. гр. д. № 192/2011 г. на Монтански окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: