Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
София 21.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 08.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 404/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на Л. Н. Г. от гр. П., ул. “. № 1, подадена против решение № 271/22.06.2007 год. по гр. д. № 271/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Ответникът М. С. Я., със съд. адрес: гр. С., ул. “. № 36, чрез а. Б. И. Н. и “Б” А. , съд. адрес: гр. П., ул. “. № 18, ет.1, чрез а. Л, не са заявили становище по оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на основание чл. 209, ал. І ГПК /отм./ въззивният съд е обезсилил решение № 757/14.12.2006 год. по гр. д. № 577/2006 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която по иска на Л. Н. Г. от гр. П. е прието за установено, че с решение № 1395/16.08.2002 год. по фирм. дело № 1684/97 год. на Пазарджишкия окръжен съд, е вписано несъществуващо обстоятелство, изразяващо се в увеличение на капитала на “Б” А. гр. П. със сумата от 20 150,00 лв., и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е приел, че е налице ненадлежно предявен иск. Според изложените съображения, в исковата молба ищците са релевирали множество нарушения на ТЗ, допуснати от ответника при вземане на решение на 08.08.2008 год. от неговия Съвет на директорите за увеличение на капитала на дружеството. ПАС счита, че изложените фактически обстоятелства обосновават иск с правно основание чл. 71 ТЗ, а петитум в този смисъл не е заявен – заявено било искане за “прогласяване нищожност и/или недопустимост” на регистърното решение № 1395/02 по ф. д. № 1684/97 г. по описа на ПзОС. Според въззивния съд производството по делото е оставяно на два пъти без движение и с писмени молби от 08.05.2006 год. и 12.06.2006 год. ищците са заявили изрично петитум “да бъде отменено решение № 1395/02 по ф. д. № 1684/97 г. по описа на ПзОС”, което означавало, че не е бил предявен иск по чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./, а вида и формата на правната защита били в дискрецията на ищеца.
От горното съдът приема, че липсва иск по чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./ ГПК, а също така липсва и петитум по иск с правно основание чл. 71 ТЗ, поради което е счетено, че след като първоинстанционният съд е постановил решение по ненадлежно предявен иск, същото трябва да бъде обезсилено, и въззивният съд не следва да извършва проверка на законосъобразността на акта на дружеството, въз основа на който е извършено вписване в търговския регистър. Прието е още, че съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, е недопустимо при наличие на възможност за защита по чл. 71 или 74 ТЗ да се предявява установителен иск за нищожност на съответно действие на орган на дружеството, тъй като се заобикаля закона – чл. 71 и 74 ТЗ, и именно поради това при проверка на валидността на съответното регистърно решение съдът не извършва проверка на законосъобразността на акта на дружеството, въз основа на който е извършено вписването.
Въззивното решение е правилно.
Приетото от ПАС, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства обосновават иск с правно основание чл. 71 ТЗ, а петитум в този смисъл не е бил заявен, както че не е заявен и иск с правно основание чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./, е обосновано и се споделя от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о.
От изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически основания на които ищецът основа иска си е видно, че се сочат пороци на ТЗ, допуснати от ответника при вземане на решение от СД за увеличаване на капитала на дружеството – посочени са нарушения на чл. 197, ал. І, изр. 1 ТЗ, 221, т. 7 ТЗ и чл. 196 ТЗ. Същевременно заявеният петитум, след направено на два пъти уточнение от ищеца е “да бъде отменено решение № 1395/02 по ф. д. № 1684/97 г. по описа на ПзОС” (решението на регистърния съд по вписване на самото решение взето от СД), не налага извод, че петитумът е заявен по иск с правно основание чл. 71 ТЗ. Искът по чл. 71 е предоставен на всеки член на дружеството (акционер или съдружник), за защита на правото му на членство, или на отделни членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, различни от ОС на дружеството. Ето защо в случая считайки, че СД на дружеството е взел решение за увеличаване на капитала в нарушение на закона и устава, ищецът е могъл да иска отмяна на това решение с иск по чл. 71 ТЗ. Това обаче не е сторено, защото фактическите обстоятелства на които се е основавал иска и петитума не са обосновавали извод за надлежно предявен иск по чл. 71 ТЗ. Обосновано е прието от ПАС, че няма надлежно предявен иск и с правно основание чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./, с оглед на което законосъобразни са направените от въззивния съд изводи за липса на процесуална възможност Окръжният съд гр. П. да се произнесе по същество.
Доводите на касатора, че съдът не е освободен от задължението да даде правото когато в исковата молба са дадени фактите, е основателен дотолкова доколкото е налице надлежно предявен иск, а в случая искането /петитумът на иска/ не се основава на фактите изложени като основание на иска.
Доводът на жалбоподателя, че правото на акционера да предяви иск по чл. 71 ТЗ, не изключва правото му на иск по чл. 431, ал. ІІ ГПК, не налага извод за порочност на въззивното решение, защото право на иск и надлежно предявен иск, както е в процесния случай, не са равнозначни.
Предвид изложеното въззивното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271/22.06.2007 год. по гр. д. № 271/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: