Решение №714 от 28.10.2013 по търг. дело №811/811 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.714

София, 28.10.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 811/2012 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 381 от 12.03.2012 г. по т.д.№ 2415/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.03.2011 г. по гр.д.№ 1989/2008 г. на Софийски градски съд. С последното на основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на [фирма] /н/, [населено място] сумата 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, в нарушение на чл.20 ЗЗД е тълкувал съдържанието на договора за изработка, което е довело до погрешни крайни изводи относно сроковете за отстраняване на посочените по вид недостатъци, а оттам и относно наличието на предпоставките за усвояване на банковата гаранция, предоставена за обезпечаване на гаранционните задължения на изпълнителя.
Ответната страна [фирма] /н/ чрез синдика си оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предмет на делото е предявен срещу касатора иск по чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от ищеца в резултат на усвоената в противоречие с клаузите на сключения договор за строителство банкова гаранция, обезпечаваща гаранционната му отговорност в качеството на изпълнител на климатичната система на хотел в к.к.”Златни пясъци”, по който ответникът е главен изпълнител.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че несъмнено възложената на ищеца работа е изпълнена некачествено, че в рамките на гаранционния срок са констатирани, вкл. и с негово участие отклонение в температурата, зададена по проект в хотелската част на обекта, но е счел, че за да упражни предоставените му по договора права – да отстрани за сметка на изпълнителя недостатъците или да усвои банковата гаранция, като при това те се намират в съотношение на поредност, ответникът и настоящ касатор не е предоставил срок за отстраняването им от страна на самия изпълнител, така както е предвидено в относимата към рекламационното производство т.8.9 от договора. На второ място приел, че ответникът не е доказал, че направените от негова страна разходи за отстраняване на недостатъците чрез трето лице възлизат на пълния размер на усвоената гаранция, възлизащ по договора на 215 000 лв.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните процесуалноправни въпроса: 1/ Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и без да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, така както го задължава чл.12 ГПК, пряко свързан с подвъпроса за тълкуване на отделните уговорки от договора; 2./ Необходимо ли е да се провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от насрещната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с изискванията на чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК кои факти и твърдения са безспорни и по кои страните спорят и следва да ангажират допълнителни доказателствени средства; 3./ При положение, че докладът на първоинстанционния съд няма изискуемото по чл.375, ал.1 във в. с чл.146, ал.1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността на страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК и дали в този случай съдът служебно следва да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални познания. Формулиран е и материалноправен въпрос – съществува ли задължителна поредност при упражняване правата на възложителя така, както те са регламентирани в чл.265, ал.1 ЗЗД или възложителят разполага с избор кое от алтернативно предвидените в разпоредбата права да упражни. По отношение на процесуалноправните въпроси касаторът навежда допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в тази връзка сочи и представя множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а по материалноправния въпрос поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага аргументация, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че са налице сочените от касатора основания за достъп на въззивното решение до касация.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените в изложението процесуалноправни въпроси. Същият е от решаващо значение за изхода на конкретното дело, тъй като процесуалните действия на въззивния съд, свързани с изпълнение на задължението му по чл.269 ГПК, аналогичен на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), са обусловили отхвърлянето на иска. Необсъждането в пълнота на всички ангажирани от ищеца писмени доказателства, както и на поддържаните от него правни доводи относно предварително уговорените в договора срокове за отстраняване от изпълнителя на възникналите недостатъци, е в противоречие както с цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по новия процесуален ред, така и със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/17.07.2001 на ГСГК на ВКС.
Вторият и третият от поставените процесуалноправни въпроси имат отношение към правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен. Посочените въпроси също имат обуславящо значение за изхода на делото и отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и изискуемата от закона допълнителна предпоставка, но не сочената от касатора, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради наличие на противоречива практика по тях, с Разпореждане на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, което налага спиране на настоящето производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381 от 12.03.2012 г. по т.д.№ 2415/2011 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 300 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по т.д.№ 811/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар