Р Е Ш Е Н И Е
N 742
гр.София, 24.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя/ съдия/ Татяна Върбанова
търг. дело N 481/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”а” и сл. ГПК/отм./, във вр. с §2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д, срещу въззивно решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 2068/2006 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила постановеното на 28.10.2005 г. решение по гр.д. № 1112/2004 г. на Софийския районен съд, 53 състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касиране по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Правят се доводи за неправилно изключване от доказателствения материал по делото на събраните гласни доказателства, тъй като те са допустими с оглед доказване изпълнението по договор за покупко-продажба. Твърди се, че не е отчетено липсата на оспорване от страна на ответника досежно основанието, на което са му предадени 3 бр. метални скелета, описани в приемо-предавателни протоколи, чиято истинност и автентичност е установена в рамките на производството по спора. Поради необсъждане на всички доказателства по делото, въззивният съд, в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ е обосновал неправилни фактически изводи, което е довело до неправилни правни изводи за недоказаност на исковата претенция. По съображения в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се осъди ответника С да заплати сумата 8 400 лева, представлаваща цена на три броя осемметрови скелета, придобити по договор за покупко-продажба от 05.02.2001 г., или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Ответникът по касация – С. А. Д. от гр. С. счита жалбата за просрочена, а по същество за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед инвокираните касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касация за просрочие на касационната жалба, тъй като тя е депозирана по пощата на 21.02.2008 г. и е спазен предвиденият в чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ 30-дневен срок за надлежно сезиране на ВКС. В случая е приложима разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК/отм./ като при преценката за спазване на преклузивния срок за касационно обжалване е релевантна датата на изпращане на пощенската пратка, а не датата на постъпване на жалбата в регистратурата на СГС – 25.02.2008 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да отхвърли изцяло исковата претенция с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел за недоказано съществуването на договор между страните за покупко-продажба на процесните метални скелета, който да обуславя задължение на купувача за заплащане на тяхната цена. Счетено е за недоказано изразяване на съгласие от страна на С. Д. да закупи посочените вещи, а фактът на получаването им е ирелевантен, доколкото от представените по делото приемо-предавателни протоколи не може да се установи основанието, на което те са получени. В мотивите към решението са изложени съображения, че с оглед разпоредбата на чл. 133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ са недопустими показанията на свидетеля М в частта, с която се установява договор на стойност над 1000 лв., предвид липсата на заявено изрично съгласие на ответната страна за допускане на гласни доказателства/ чл.133, ал.2 ГПК – отм./
Въззивното решение е процесуално допустимо, но е неправилно на основанията, инвокирани в касационната жалба.
При постановяване на решението въззивният съд, в нарушение на чл.188, ал.1, не е преценил релевираните от ответника доводи при реализиране на защитата срещу претендираното от ищцовото дружество/сега касатор/ материално право. Независимо от направеното оспорване в хода на първоинстанционното производство, по същество ответникът не е оспорвал основанието, на което са предадени процесните вещи по силата на приемо-предавателните протоколи от 05.02.2001 г., двустранно подписани. Първоначалната защитна позиция на ответника в процеса е свързана на първо място с оспорване автентичността на протоколите за получаване от него на трите броя осемметрови метални скелета и на второ място с предявяване на правопогасяващо възражение за изсрочване по давност на претендираното право/ макар и неправилно квалифицирано от ответника като претенция за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор, а не за реално изпълнение на задължение за заплащане на цената по договор за покупко-продажба, каквато е заявената с исковата молба претенция/. От така заявената защита срещу предявения иск и предвид категоричното заключение на графическата експертиза за автентичността на положения от С. Д. подпис за „П” върху двата протокола, следва да се приеме, че поддържаните от ответника възражения са единствено срещу съществуването на претендираното право, а не и срещу твърдяните в исковата молба и поддържани в хода на производството по спора факти, свързани с наличието на правоотношение по договор за търговска продажба на процесните стоки. Действително, в устните състезания пред първата инстанция ответникът е променил частично защитната си позиция, като е поддържал, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, тъй като договорът е сключен със „С”, в каквато насока обаче не са ангажирани доказателства. Въззивният съд не е извършил прецизна преценка на обективираното в цитираните протоколи удостоверително изявление на ответника по приемане на стоките, чиято формална доказателствена сила не е оборена и данните от тези протоколи не са съпоставени с твърденията на ответника по претендираното право. Наред с това неправилно са изключени от доказателствения материал част от събраните гласни доказателства, тъй като посредством тях се доказва изпълнение по договора, както и обстоятелства във връзка със сключването му. В тази насока настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на касатора.
Допуснатото нарушение на съществени процесуални правила, свързани с преценката на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е довело до необосновани фактически изводи. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав на СГС. При новото разглеждане на делото, следва да се съобразят и специалните разпоредби на ТЗ относно формата на търговската сделка, както и начина на определяне на цената по търговската продажба, за което са събрани надлежни доказателства във въззивното производство.
Предвид горното и на основание чл. 218ж, ал.1, изр.2, предл.трето ГПК/отм./, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло постановеното на 14.01.2008 г. по гр.д. № 2068/2006 г. решение на Софийския градски съд, Въззивно отделение, II – „А” състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: