3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№791
София, 15.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 8 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Н. Г. срещу Решение № 366 от 09.07.2010 год. по т.д.№ 212/2010 год. на Софийския апелативен съд с което е отменено Решение № 2 от 04.01.2010 год. по гр.д.№ 592/2008 год. на Видинския окръжен съд.
Произнасяйки се по предявен от Р. Н. Г. иск с правно основание чл.365 т.3 вр.чл.29 ЗТР, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на [фирма], че по партидата на дружеството, Агенцията по вписванията е вписала несъществуващи обстоятелства – решения на общо събрание (ОС) на дружеството, проведено на 29.02.2008 год. Твърдението на ищеца е, че такова ОС не е провеждано, представеният в АП протокол е с невярно съдържание – съдружникът Г. не е присъствал на ОС и подписът върху протокола не е негов; не е налице увеличение на капитала на дружеството, чрез апортна вноска; приемане на [фирма] като нов съдружник, както и изменение на дружествения договор.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и с вписването на решения на ОС, което не е било проведено, АП е вписала несъществуващи обстоятелства в търговския регистър.
Сезиран с въззивната жалба на дружеството, съставът на САС е счел, че тя е основателна. Позовал се е на недоказаност на факта, че ОС не е било преведено, а неучастието на съдружника в него, дори да го опорочава, води отменяемост на решенията му по реда на чл.74 ТЗ, но не съставлява вписването на несъществуващо обстоятелство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Тезата на касатора по приложимостта на т.1 произтича от твърдението, че преценката на САС по нищожността и последиците от невзетото решение на общото събрание, за което не е доказано отразяване в протоколната книга и за събирането на доказателства ответникът е създал пречки, е в противоречие с т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. По отношение на доказателствената стойност на протокола на ОС, като диспозитивен документ, касаторът се е позовал на решения на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год., както и на определение по чл.288 ГПК, които не съставляват задължителна съдебна практика и не обуславят прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси. Настоящият съдебен състав приема, че от съдържането на изложението, той може да бъде формулиран така: „Чрез какви доказателства и доказателствени средства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. Това налага допускането на касационен контрол на въззивното решение по посочения правен въпрос, а правилността му е въпрос по съществото на спора.
На основание чл.18 ал.2 т.2 вр.чл.3 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 366 от 09.07.2010 год. по т.д.№ 212/2010 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на Р. Н. Г., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока за внасяне на държавна такса и с оглед изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.