О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1002/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. С. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. К, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, от 24.02.2009г. по в.гр.д. № 3615/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 71 с-в, от 15.06.2007г. по гр.д. № 7775/2005г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. С. срещу С. Община.
Ответникът по касация С. Община не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ. Към момента на уволнението с ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена 91,6 % трайна неработоспособност с чужда помощ, посочени са противопоказните условия на труд, между които са и тези за изпълняваната от К. С. длъжност „огняр”. Работодателят не е предложил на уволнения работник друга, подходяща за здравословното му състояние работа, тъй като не разполага със списък на длъжности за трудоустрояване. Неизпълнението на това задължение обаче може да обоснове само административна отговорност или такава по чл. 217, ал. 1 КТ за обезщетение на подлежащия на трудоустрояване работник или служител, но не води до незаконност на уволнението. Въззивният съд не е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта за наличието на щатни бройки за длъжността „санитар”, преценена от вещото лице като подходяща за заемане от ищеца при облекчени условия на труд. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване работодателят е задължен да вземе всички необходими мерки за приспособяване, но само на работните места, определени за лица с намалена работоспособност, каквито в случая няма. За работодателя не съществува задължение да приспособява длъжности, които не са включени в списъка на работни места за трудоустроени, за изпълнение от лица с намалена работоспособност.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът К. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Счита, че материалноправните въпроси следва ли работодателят да предложи подходяща за здравословното състояние на работника работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност; следва ли работодателят да бъде освободен от задължението си да премести работника на подходяща работа при липса на трудова препоръка в ЕР на ТЕЛК; следва ли да се кредитира заключението на вещо лице относно здравословното състояние на работника с оглед преценката за длъжността, която би могъл да заеме, са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречи от съдилищата, а освен това са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените от касатора въпроси, които са от значение за решаването на делото, с оглед изразеното в приложеното решение № 123/2000г. на ВКС, ІІІ г.о /а същи и в други решения на ВКС/ становище, че за да е законно извършеното на основание чл.325,т.9 КТ уволнение, работодателят трябва да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която той е съгласен да заеме. Освен това въпросът следва ли работодателят да предложи подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност, е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ и е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Съгласно чл. 359 КТ жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV А възз. с-в, от 24.02.2009г. по в.гр.д. № 3615/2007г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: