2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр. София, 02.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2773 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. срещу решение № І-169/16.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1779/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1568/23.07.2014 г. по гр. дело № 9788/2013 г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу Д. К. Б. и [фирма] – за осъждане солидарно да му заплатят сумата 15 000 лв. представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди, нанесени в резултат на разпространени, чрез излъчено на 01.09.2013 г. от 20.00 часа по телевизия „Скат”, предаване „От упор”, с тема „Слуга на олигархията”, обиди и клевети, чрез изразите: „…съгласно чл. 255 от Наказателния кодекс, с този документ става въпрос за тежко финансово престъпление, което се наказва до 8 години лишаване от свобода…”; „…тук става въпрос и за тотална кражба на държавни пари. От така наречената държавна субсидия…”; „Защото тук има укриване на стопанска дейност, съгласно чл. 23 от ЗПП. Укриване на данъци в особено големи размери, това е ДДС, корпоративен данък и още много други неща. Укриване на приходи в особено големи размери и едни сериозни престъпления, които се наказват по чл. 255”; „Ето този човек, уважаеми зрители, свързаният с олигархията, този, който е злоупотребил и е подписал, с подписа си е декларирал неверни данни”; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя (което е инкорпорирано в касационната му жалба), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, събрани по делото, и доводите, направени въз основа на тях; и 2) материалноправен – налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него. По отношение на процесуалноправния въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 450/21.07.2009 г. по гр. дело № 3547/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и с т. 12 от тълкувателно решение (ТР) № 1/17.02.2001 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Д. К. Б. и [фирма] в отговора на касационната жалба излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение, в мотивите към него въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото и на доводите на страните, е приел, че посочените от ищеца процесни изявления („пасажи”), изказани от ответника Б. в телевизионното предаване, установени по делото в коректната им форма с помощта на заключението на вещото лице, действително не носят позитивен смисъл и значение. Окръжният съд е приел, обаче, че тези изявления не могат да бъдат възприети, като отнесени персонално спрямо ищеца, като този извод е мотивиран с това, че се налага „при внимателно изследване и анализ” на самите процесни изявления („пасажи”), в рамките на които името на ищеца не е употребено, поради което не може да се счете, че те са носител на обидно и/или клеветническо съдържание спрямо ищеца. Изложени са и съображения, че при възприемане на друг подход – анализиране и обсъждане на всяко едно от процесните изявления („пасажи”) във връзка с „цялостния текст” на предаването, се налага същият извод, но доразширен с „констатациите” за твърдения относно дейността на определена политическа партия, което обаче е извън предмета на спора и не подлежи на изследване по настоящото дело. По тези съображения, въззивният съд е приел, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, а именно – извършено противоправно деяние спрямо ищеца, поради което е намерил за неоснователни исковите претенции на последния и ги е отхвърлил.
При така изложените мотиви от въззивния съд, изведеният в изложението на жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ правните изводи в обжалваното решение и е от значение за изхода на правния спор по делото, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Налице е и наведеното от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По този правен въпрос страните не сочат, а и не се установява задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е принципно значим по всяко дело, но в случая не е от обуславящо значение за правните изводи в обжалваното решение и за изхода на правния спор по делото. Както вече беше посочено, окръжният съд е достигнал до решаващите си изводи по делото, че процесните изявления, изказани от ответника в телевизионното предаване, не могат да бъдат възприети, като отнесени персонално спрямо ищеца, както и че не може да се счете, че те са носител на обидно и/или клеветническо съдържание спрямо него, след като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, включително този на ищеца, че изказванията са насочени към него. Поради това, процесуалноправният въпрос, формулиран в изложението, в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване по делото следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 300 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І-169/16.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1779/2014 г. на Бургаския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя В. Н. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 300 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.