Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр.София, 22.07.2015година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 659 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез юрисконсулт И. срещу Решение от 01.12.2014г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 9/2014г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител М. П., с рег. №851 и район на действие Софийски градски съд.
В жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. След излагане на фактите по извършена проверка от инспектората към министъра на правосъдието се посочват като неправилни изводите на дисциплинарния състав за липса на допуснато от частния съдебен изпълнител нарушение. Оспорват се изводите на дисциплинарния състав и се излагат подробни съображения защо следва да се приеме, че визираното в искането дисциплинарно нарушенио е извършено. Иска се неговата отмяна и уважаване искането на Министъра на правосъдието.
Ответникът по жалбата ЧСИ М. П. чрез адв.М. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за уважаване на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата –К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и извърши проверка на данните по делото, намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
До Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарни наказания срещу ЧСИ М. П. поради констатирано при извършена проверка по повод подадена от С. К. М. жалба, допуснато нарушение на чл.67 ЗЧСИ във връзка с чл.432 т.1 ГПК , изразяващо се в извършени изпълнителни действия по изпълнително дело № 1684/ 2013 г. по описа на ЧСИ въпреки издадената на 09.05.2013г. обезпечителна заповед на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№1518/2013г., с която е постановено спиране на изпълнението. Твърденията са , че обезпечителната заповед е постъпила по изпълнителното дело на 15.05.2013г., а на 19.05.2013г. ЧСИ е въвел във владение на недвижими имоти купувач по публична продан след удостоверяване датата на влизане в сила на постановлението за възлагане в протокол от 03.07.2013г. и вписването му в Служба по вписванията. Според жалбоподателя описаните действия на ЧСИ сочат на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и Устава на К., по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и са основания за ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че въвеждането във владение на недвижим имот на трето лице-купувач по публична продан въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, не е изпълнително действие по конкретното изпълнително дело. Този въвод има директно основание от нормата на чл.498 ГПК и не се влияе от спирането или прекратяването на изпълнителното дело, дори от отмяната на решението и обезсилването на изпълнителния лист, който се изпълнява. По тези съображения е обоснован извод за неоснователност на искането.
Установено е по делото, че изпълнително дело № 20138510401684 е образувано в кантората на ЧСИ М. Н. П. на дата 25.06. 2013г. Първоначално изпълнителното производство е било образувано под № 20128390400168 при ЧСИ И. М. – К. с рег. № 839, по искане на взискателя [фирма] въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 10367/2012 г. по описа на СРС, срещу солидарно отговорните длъжници С. К. М. и Д. И. Г. за събиране на парично вземане. В хода на производството в периода от 19.11.2012 г. до края на работното време на 19.12.2012 г. ЧСИ И. М. – К. е провела публична продан на недвижими имоти, които са били възложени за сумата от 196 300 лева на обявения за купувач наддавач С. Г. Г. с Постановление за възлагане на недвижими имоти от 27.12.2012г. На 15.05.2013г. по изпълнително дело № 20128390400168 по описа на ЧСИ И. М. – К. е постъпила молба от длъжниците С. М. и Д. Г., към която е приложена обезпечителна заповед, издадена на 09.05.2013 г. по ч.гр. дело 1518/2013 г. по описа на САС. С обезпечителната заповед е допуснато обезпечение на предявените от двамата длъжници искове против И. А. М. и [фирма] с правно основание чл. 27, пр. 4, вр. чл. 30 ЗЗД, за унищожаване на договори за учредяване на ипотека върху апартамент и два гаража, сключени между С. М. и Д. Г. и [фирма] на 14.10.2011 г. с нотариален акт № 59, т. IV. рег. № 11086, дело № 529/2011 г. по описа на нотариус М. И., които искове са предмет на гр. дело № 3102/2013 г. по описа на СГС, ГО, 1-10 състав, чрез обепечителната мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20128390400168 по описа на ЧСИ И. М. – К..
В изпълнение на обезпечителната заповед, ЧСИ И. М. – К. е спряла производството по изпълнително дело № 20128390400168. На 20.06.2013г. по делото е постъпила молба от взискателя [фирма] за прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ М. Н. П.. На 24.06.2013г. по делото е постъпило Определение 3384/19.02.2013 г., постановено по ч.гр. дело 1289/2013 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата на длъжниците срещу постановлението за възлагане. На 25.06.2013г. изпълнителното дело е предадено на ЧСИ М. Н. П., при когото е образувано под № 20138510401684.
На 03.07.2013 г. купувачът С. Г. Г. е подал молба за издаване на два преписа на постановлението за възлагане и на протокол, от който да е видна датата на влизане в сила на постановлението. С протокол от 03.07.2013г. ЧСИ М. Н. П. е удостоверил, че постановлението за възлагане на имотите е влязло в сила на 31.05.20143 г., на която дата е влязло в сила и Определение № 3384/19.02.2013 г., постановено по ч.гр. дело № 1289/2013 г. по описа на СГС. Постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията -гр. София на 04.07.2013 г. след което с молба от 03.09.2013 г. купувачът С. Г. Г. е поискал да бъде въведен във владение на придобитите от него недвижими имоти. На 19.09.2013г. ЧСИ М. Н. П. е въвел във владение купувача С. Г. Г. в недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в постановлението за възлагане. Срещу извършения въвод във владение е подадена жалба от длъжниците, като с Определение от 19.02.2014 г. по ч.гр. дело № 13520/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, жалбата на длъжниците е оставена без разглеждане. С Определение от 25.07.2014г. по ч.гр. дело № 2136/2014 г. по описа на САС, е потвърдено Определение от 19.02.2014 г. по ч.гр. дело № 13520/2013 г. по описа на СГС, ТО. VI-19 състав.
При така установената фактическа обстановка не може да се обоснове извод, че със съставянето на протокола от 03.07.2013г. и извършването на 19.09.2013г. на въвод във владение на купувача по публичната продан С. Г. Г. в недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в постановлението за възлагане, ЧСИ е допуснал нарушения, които са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Това е така, защото страни по изп.д.№1684/2013г. са взискателят [фирма] и длъжниците С. К. М. и Д. И. Г.. Производството е образувано по изпълнителен лист, издаден срещу солидарно отговорните длъжници за събиране парично вземане и това производство е спряно по силата на цитираната по-горе обезпечителна заповед. Извършените от съдебния изпълнител действия след спирането на изпълнителното производство не са изпълнителни действия по това спряно производство. Те са извършени по силата на новелата на чл.498 ГПК – на осн. чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение.Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително производство -изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. Както правилно е приел и дисциплинарният състав, по силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него. Принудителния способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по повод спряното изпълнително производство- последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците. Различни по характер са и материалноправните отношения – по силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият има правото да да получи паричната престация, а длъжникът има задължението да я плати; съответно по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувачът по публичната продан и длъжниците по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия съдебният изпълнител извършва въвода. В случая няма спор, че тези условия са спазени. Налице е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делоо. Налице е обаче друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното вземане изпълнителен процес.Той както вече бе посочено, се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот. Изпълнителният способ вече е въвод във владение.
Предвид изложеното извършените от ЧСИ действия не са изпълнителни действия по спряното изпълнително дело, а такива, извършени в рамките на друго, самостоятелно, макар и функционално свързано с първото, производство.
Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че не са извършени визираните в искането нарушения от ЧСИ М. П. и не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
При този изход на делото Министерство на правосъдието дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на К. на частните съдебни изпълнители, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева, както и в полза на ЧСИ П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000лв. съгласно приложен договор за правна помощ.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 01.12.2014г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 9/2014г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител М. П., с рег. №851 и район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, София, ДА ЗАПЛАТИ на К. на частните съдебни изпълнители – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/, както и ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ М. П. деловодни разноски в размер 1000лв./хиляда лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :