Р Е Ш Е Н И Е
№ 872
гр. София, 14.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното
от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2011 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на В. В. Г. със съдебен адрес в гр. С. адв. В, чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение без номер от 28 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 14 април 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. и вместо него исковете на касатора Г. против Т. О. и Е. Я. – О. , Е. Д. и С. С. за установяване спрямо тях, че касаторът Г. е собственик на апартамент и за осъждането на С. да предаде на Г. владението върху имота, са отхвърлени.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изтъква, че въззивният съд не е обсъдил доводите срещу въззивната жалба, че ответниците на практика предявяват чужди права – тези на държавата; правните действия, извършени от лице без представителна власт могат да бъдат потвърдени в същата форма, както и упълномощаването – държавата е извършила последващи действия по продажбата; касаторът е придобил вещта на основание добросъвестно давностно владение; порокът на сделката не е доказан от ответниците, а съдът превратно е тълкувал удостоверението от район „М”; нотариалният акт на касатора не е отменен от съда; касаторът е жертва на класическа имотна измама. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба.
Ответникът С. И. С. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. И, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че договорът за продажба на процесния имот по реда на НДИ (отм.) е подписан не от упълномощеното за това лице, поради което договорът е нищожен и ищецът не е станал собственик, защото праводателите му не са станали собственици; имотът не е придобит по давност, защото придобиването по давност на имоти – частна общинска собственост е възможно след последното изменение на Закона за общинската собственост, влязло в сила от 5 ноември 1999 г., но и намерението за своене не е доказано. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа доводите за неоснователност на жалбата.
Ответницата Е. И. Д. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. М, в съдебно заседание сочи доводи за липса на активна материалноправна легитимация за водене на иска.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че подписът за продавач на договора за продажба на държавното жилище, не е поставен от оправомощеното лице, поради което договорът е нищожен на основание липса на съгласие; тежестта на доказване, че лицето, подписало договора, има представителна власт, е у ищеца, но според представено удостоверение други лица не са упълномощавани за сключване на договори за продажба; недоказването на активната материалноправна легитимация води до неоснователност на предявените искове.
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) по отношение на всички ответници и осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността спрямо ответника С. В исковата си молба касаторът сочи, че е закупил процесния апартамент през 1995 г., но през 2003 г. ответниците О закупили същия имот от неизвестно лице, след което го продали на ответницата Д, а тя през 2004 г. го продала на ответника С.
Касационната жалба е основателна.
И двете страни по спора претендират право на собственост върху процесния имот на основа на сделка. Касаторът твърди, че по силата на покупко-продажба от 1995 г. е правоприемник на С. и А. Б. , които пък на 27 февруари 1991 г. придобили имота по договор на основание чл. 121 от Наредбата за държавни имоти (отм.). Ответниците от друга страна претендират правоприемство по силата на сделка с лицето В. В. Г. от 2003 г.
Ответниците са противопоставили на касатора възражение за липсата на активна материалноправна легитимация, произтичаща от нищожността на договора по чл. 121 от НДИ (отм.), тъй като подписалият договора не бил компетентният орган по смисъла на чл. 120 от наредбата. Според неоспорената съдебно-почеркова експертиза се установява, че договорът не е подписан от председателя на ИК на ОбНС за процесния период, а от лицето, подписало оценъчния протокол. Представено е и удостоверение, че в район „М” не са открити данни да е издавана заповед, с която да е било извършено упълномощаване към 27 февруари 1991 г. на други длъжностни лица от председателя на ВрИК Д. В. , които да го представляват за продажбата на държавни жилища.
Въззивният съд неправилно е взел предвид това правоизключващо възражение. Нито един от ответниците не е страна по сключения договор за покупко-продажба от 1991 г. По предявения иск ответната страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по този договор. Ето защо ответната страна не е успяла да обори материалноправната легитимация на ищеца.
Същевременно за ответника С, като правоприемник на останалите ответници, не се установява правно основание за осъществяваното фактическо господство върху вещта, както и липсата на придобиване на правото на собственост по деривативен начин от останалите ответници. От изслушаните от първоинстанционния съд графологични експертизи се изяснява, че касаторът не е подписал договора, сключен с Т. О. . Апартаментът не е придобит чрез сделка със собственика на вещта, поради което договорите на ответниците не са проявили присъщия им вещноправен ефект. Не е спорно, че С. се намира в процесния апартамент.
При тези данни следва да се приеме, че предявените установителни и осъдителен искове за собственост са основателни. Въззивното решение в частта му по исковете по чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) следва да се отмени и да се постанови ново, с което те да бъдат уважени.
Ответникът С. е направил възражение за задържане на имота до заплащане от страна на касатора на сумата от 10808 лева за извършени от С. ремонти в имота. Ищецът също е направил възражение за прихващане на сумата за сторени подобрения с обезщетение за лишаване от правото на ползване.
Свидетелите сочат, че в апартамента са извършени значителни ремонтни дейности. Според изслушаната от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, в следствие на ремонта стойността му се е увеличила с 9848 лева. Въззивната инстанция обаче не е допуснала нова съдебна експертиза с оглед изискването на чл. 72 ал. 1 от Закона за собствеността – увеличението на стойността на имота да се съобрази към деня на постановяване на съдебното решение. Поради това и предвид изтеклия значителен период от време между първоинстанционното и въззивното решение, се налага в частта за осъдителния иск за собственост по реда на чл. 108 от ЗС и сторените възражения за задържане и за прихващане решението на въззивния съд да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане. В това производство въззивният съд следва да определи и задълженията на страните за заплащане на такси и разноски, освен тези, които касационният съд присъжда – 30 лева за установителния иск за собственост, 750 лева за адвокатски услуги за първата инстанция, 100 лева за графологична експертиза, 15 лева държавна такса за касационната жалба по установителния иск за собственост. За въззивната инстанция липсва приложено адвокатско пълномощно.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение без номер от 28 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 14 април 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. О. , ЕГН ********** и Е. С. Я. – О. , ЕГН ********** – двамата с адрес в гр. С., Б. , ул. “. № 4* с адрес в гр. С., ж.к. “С”, бл. 16А, вх. “Б”, ет. 5, ап. 32 и С. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. “М” 3, бл. 303, вх. 1, ет. 7, ап. 33, че В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. “. № 5Б, ет. 4, офис 414, адв. В, е собственик на апартамент № 33 с адрес в гр. С., ж.к. “М” 3, бл. 303, вх. 1, ет. 7, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 57,37 кв.м., заедно с таванско помещение № 36, застроено върху 5,20 кв.м., заедно с 0,745% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА Т. Д. О. , Е. С. Я. – О. , Е. И. Д. и С. И. С. да заплатят на В. В. Г. сумата от 895,00 (осемстотин деветдесет и пет) лева сторени разноски пред трите инстанции.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд в частта по иска, предявен от В. В. Г. против С. И. С. по чл. 108 от Закона за собствеността и сторените възражения за задържане и прихващане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: