2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
гр. София, 23.07.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 168 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. Т. К. и по касационна жалба на ответниците Л. Т. К., А. П. К., Т. Л. К. и П. Л. Н., подадени срещу решение № 462/27.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 562/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е обезсилено решение № 58/13.05.2011 г. по гр. дело № 298/2010 г. на Панагюрския районен съд, с което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД на касатора-ищец срещу касаторите-ответници, като са обявени за недействителни действията, извършени от последните по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том ІІ, нот. дело № 265/2007 г. на нотариус Н. М.-Т. с рег. № 471, с който нотариален акт ответниците Л. и А. К. са надарили другите двама ответници с правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] (подробно описан), и в тежест на ответниците са възложени разноски и държавна такса по делото, като въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне от друг негов състав.
Ищецът обжалва въззивното решение изцяло, а ответниците – в частта му, с която делото е върнато за ново разглеждане. Двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В подадените от страните отговори на касационните жалби се излагат становища и съображения неоснователност на съответната жалба на противната страна, като ответниците поддържат и становище, че няма основание за допускане на касационното обжалване по жалбата на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца се извеждат следните два процесуалноправни въпроса, свързани с оплакванията му за недопустимост и неправилност на въззивното решение, а именно: 1) решението, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 135 от ЗЗД, допустимо ли е в частта му, с която искът е уважен над твърдяните в исковата молба и установените от доказателствата по делото права на ищеца, или е неправилно в тази част, и ако е неправилно – следва ли въззивният съд да обезсилва цялото решение или следва да го отмени частично (който правен въпрос е уточнен от съда, съгласно изреч. 3 (in fine) на т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС); и 2) при констатиране на нередовна искова молба и/или неправилна правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за отстраняване на нередовностите, или следва да остави исковата молба без движение и да разгледа делото по същество, съгласно чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. Ищецът навежда и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като в тази връзка сочи и представя (в преписи): т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 88/27.05.2011 г. по т.д. № 598/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 90/27.05.2011 г. по т.д. № 674/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, както и постановените по реда на отменения ГПК от 1952 г., решение № 912/02.10.2008 г. по гр.д. № 860/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 647/29.09.2009 г. по гр.д. № 1141/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 710/28.09.2009 г. по гр.д. № 2316/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответниците, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда следният процесуалноправен въпрос, свързан с оплакванията им за недопустимост и неправилност на въззивното решение, а именно: следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск (който правен въпрос е уточнен от съда, съгласно изреч. 3 (in fine) на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Ответниците навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка сочат и представят (в препис), постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 960/07.01.2010 г. по гр.д. № 4551/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Наред с това, в изложението на ответниците се изтъква, че съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. В тази връзка са изложени съображения, че предвид обстоятелствата по исковата молба, предявеният по делото иск е такъв по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на действията на ответниците по нотариалния акт за дарение по отношение на ищеца, но първоинстанционният съд обявил „изобщо недействителност” на действията по нотариалния акт, а не само такива по отношение на ищеца. С това, според въззивния съд, като се произнесъл по иск, с който не е сезиран, излагайки мотиви в такава насока първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. Същевременно въззивният съд е приел, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд „за определяне точната квалификация на иска, след евентуално отстраняване на нередовностите по предявяването му”.
В мотивите към обжалваното решение окръжният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба на ответниците възражения за недопустимост на предявения по делото иск поради липса на правен интерес за ищеца. Също така, в исковата молба изрично се сочи, че сключеният с нотариален акт № 28/1981 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е бил развален с решение на ВКС само частично (а не изцяло), както и че с действията си по процесното по настоящото дело дарение по нотариален акт № 165/2007 г. ответниците увреждат, не само ищеца (такъв и по настоящото дело), а и останалите ищци по делото за развалянето на договора за гледане и издръжка (които не участват в настоящото производство).
Видно от горното, и трите процесуалноправни въпроса, изведени от страните по делото, са включени в предмета на спора по него, обуславящи са правните изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. Поради това, и трите правни въпроса представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Вторият изведен в изложението на ищеца процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от ищеца, т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно дадените с тях указания, когато въззивният съд за първи път констатира нередовности на исковата молба, той дава указания на ищеца да ги отстрани, като едва при неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. В посочените от ищеца, решение № 88/27.05.2011 г. по т.д. № 598/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 90/27.05.2011 г. по т.д. № 674/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е прието, че тези указания на ОСГК не са изгубили значение и следва да се прилагат и при действието на ГПК от 2007 г., т.е. въззивното решение е в противоречие и с тези две решения на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този процесуалноправен въпрос (втория по ред в изложението на ищеца), на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Първият изведен в изложението на ищеца процесуалноправен въпрос не е разрешен с никой от актовете на ВКС, посочени и представени от ищеца. Поради това, по отношение на този правен въпрос не са налице сочените от ищеца допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Този процесуалноправен въпрос, обаче е от значение за точното прилагане на материалния и процесуалния закон, както и за развитието на правото – с оглед изясняване процесуалните предпоставки за допустимостта и материалноправните предпоставки за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по този процесуалноправен въпрос (първия по ред в изложението на ищеца), на това наведено от ищеца допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Изведеният в изложението на ответниците процесуалноправен въпрос, също не е разрешен с посоченото от тях решение № 960/07.01.2010 г. по гр.д. № 4551/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. С последното по реда на чл. 290 от ГПК е разрешен друг, различен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269, изр. 2 от ГПК, а именно – че произнасянето на въззивния съд е ограничено само от въпросите, посочени във въззивната жалба, поради което той не може да излиза извън същността на тези въпроси. Поради това, по отношение на изведения от ответниците процесуалноправен въпрос не е налице соченото от тях допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Този процесуалноправен въпрос, обаче е свързан и е от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, още повече, че и двете страни по делото поддържат оплаквания то да е недопустимо, т.е. налице е вероятност за това. Ето защо, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по изведения от ответниците процесуалноправен въпрос, съгласно сочената от тях, т. 1, изреч. 4 (in fine) от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по трите процесуалноправни въпроса, изведени от насрещните страни – касатори по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК, както на жалбоподателя-ищец, така и на жалбоподателите-ответници следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството държавна такса в размер 972.69 лв. и за представяне по делото на вносните документи за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 462/27.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 562/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец П. Т. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 972.69 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
УКАЗВА на жалбоподателите-ответници Л. Т. К., А. П. К., Т. Л. К. и П. Л. Н. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 972.69 лв.; в противен случай касационната им жалба ще бъде върната;
След представянето на горните документи, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.