Решение №9 от 42478 по нак. дело №1504/1504 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София, 18.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети януари….две хиляди и шестнадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1504 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. Д. Т. за възобновяване на НОХД № 199/2015 г. на Пловдивския военен съд и отмяна или изменение на постановената по него присъда № 10/24.08.2015 г.
С тази присъда подсъдимият редник Т. Д. Т. е бил признат за виновен в това, че при продължавано престъпление, за времето от 16.10.2012 г. до 15.10.2014 г., във военно формирование 32990 – Пловдив, чрез използването на документи с невярно съдържание, на 24 /двадесет и четири/ пъти получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност от 3 195 лева, собственост на Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 3 195 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 15.10.2014 г. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил заплащането на направените по делото разноски.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Релевират се твърдения за липсата на умисъл за извършване на престъплението и вътрешно противоречие в мотивите на самата присъда по този въпрос, доколкото било прието, че осъденият имал недостатъчно правно съзнание и неправилно интерпретирал изповяданите сделки. На тази основа се претендира отмяна на присъдата, а алтернативно – намаляване на наказанието с оглед установените, но незачетени от военния съд положителни данни за личността на дееца, обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Счита, че действията на подсъдимия са били умишлени, а при постановяване на присъдата са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства, като наказанието е определено във възможния минимум и е приложен чл. 66 от НК.
В последната си дума осъденият Т. моли делото да бъде възобновено и да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на присъдата. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения:
ВКС не споделя доводите за субективна несъставомерност на деянието и съществени противоречия в мотивите на присъдата при изясняването на този въпрос. Вярно е, че Пловдивският военен съд е посочил като причини за извършването му от подсъдимия „недостатъчно високо правно съзнание и неправилно интерпретиране на фактическите и правни положения във връзка с изповяданите сделки”, но по-нататък в мотивите си подробно е обосновал тезата за извършване на деянието с пряк умисъл, изводим от конкретното му знание за учреденото с нотариалния акт право на ползване върху продавания на дъщеря му недвижим имот, считано от изповядване на сделката (от 07.08.2012 г.) и предприетите действия за неговото ефективно реализиране (освобождаване от наемателите и последващ ремонт). Въпреки данните за придобиване на право на ползване върху жилище, което е било обитаемо, осъденият е продължил да подава заявления-декларации, че няма промени в имотното му състояние (вкл. и след като е напуснал наеманото от него жилище в началото на 2014 г.), което е довело и до получаване на квартирни пари за 24 месеца (до 15.10.2014 г.) в общия размер на 3195 лв. Всички тези данни, разгледани в своята съвкупност, безусловно са очертавали знанието му, че чрез използване на инкриминираните документи с невярно съдържание, получава без правно основание ежемесечни компенсации за квартирни разноски с намерението да ги присвои, което правилно е довело и до осъждането му за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ВКС оценява за неоснователни и доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. То е било индивидуализирано в рамките на минимума от 2 години лишаване от свобода, като противно на изложеното в искането за възобновяване очевидната причина за това е преобладаващото влияние на установените смекчаващи обстоятелства, сред които чистото му съдебно минало, направени самопризнания, много добри характеристични данни и семейното му положение. С основание обаче не са били игнорирани, като съответно са били оценени съобразно тежестта им, отегчаващите отговорността обстоятелства като многобройността на деянията, включени в продължаваното престъпление и стойността на получените парични компенсации за инкриминирания период. В тази връзка ВКС намира, че правилно наказанието е било определено при условията на чл. 54 от НК, а не съобразно текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за чието приложение не са налице нужните условия.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Д. Т. за възобновяване на НОХД № 199/2015 г. на Пловдивския военен съд и отмяна или изменение на постановената по него присъда № 10/24.08.2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар