О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2733/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ю.С.-процесуален представител на [фирма] срещу решение № 2024 от 18.12.2012 год.на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№ 2018/2012 год.,с което е отменено решение от 14.02.2012 год.по гр.д.№ 445/2011 год. на Софийски градски съд,в частта,с която на основание чл.59,ал.1 ЗЗД е осъдена С. о. да заплати на касатора сумата от 100 000 лв.,представляваща стойността на извършените необходими разноски и подобрения в имота,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата,както и в частта за разноските и е постановено ново решение,с което е отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата от 100 000 лв.Потвърдено е решението в частта,в която е оставено без уважение искането на касатора за признаване право на задържане върху сградата изградена в имота до заплащане стойността на присъдените подобрения.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД за дължимост на по-малката сума между обедняването и обогатяването.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – ППВС № 1/1979 год.,решение № 81/10 год.по гр.д.№ 3445/08 год. на ІV г.о. на ВКС,решение № 34/09 год. по т.д.№ 683/08 год. на ІІ т.о.ВКС,решение № 120/09 год.по т.д.№ 21/09 год.на ІІ т.о.ВКС и решение № 162/11 год. по гр.д.№ 986/10год. на ІV г.о. ВКС.
Ответната страна СО-р.”В.” е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение,с което е уважен предявения частичен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД въззивната инстанция е приела,че въз основа на сключения ,между касатора – ищец и ответната о., на 26.02.1990 год. и анекс към него от 21.10.1991 год.договор за обезпечаване на изпълнението на съвместни мероприятия на територията на о. ”В.”,последната е поела задължение да предостави за ползване на касатора за срок от 20 години сградата на [улица],срещу което касатора е поел задължение да извърши за своя сметка ремонт и реконструкция на сградата,като разходите ще се приспаднат от стойността на наема.Тъй като касаторът не е доказал извършени плащания по наема,а извършените подобрения са на договорно основание за негова сметка,то не е налице обедняване от негова страна,тъй като не е установено в какво състояние е приет имота,какви разходи са извършени от ищеца и до какъв размер са приспаднати от дължимия наем.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,защото поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-ТР на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или ПП на ВС,както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 2024 от 18.12.2012 год.на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№ 2018/2012 год.
Указва на [фирма] ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 2 000 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: