О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 03.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2821/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Софийска градска прокуратура против решение № 2285/ 12.04.2018 год.постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 16194/2017 год.,с което е отменено решение от 01.09.2017 год. по гр.д.№ 62449/2016 год.на Софийски районен съд ,в частта , с която е отхвърлен предявеният от С. Р. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ до размера от 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.211,пр.1 вр.чл.210,ал.1,т.3 вр.чл.209,ал.1 НК,по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд 12611/08г.на СРС,внохд 3214/12г.на СГС и внохд 1010/14г.на СГС,ведно със законната лихва,считано от 17.11.2014 г. и вместо това Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ на С. Р. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.211,пр.1 вр.чл.210,ал.1,т.3 вр.чл.209,ал.1 НК,по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд 12611/08г.на СРС,внохд 3214/12г.на СГС и внохд 1010/14г.на СГС,ведно със законната лихва,считано от 17.11.2014 г. и разноски за първа и втора инстанция.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД ,в следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуално-правни въпроси : 1.Как се отнася правната възможност „обикновени вреди”да се предполагат при частично оправдателна присъда,имайки предвид разрешението дадено в т.11 на ТР № 3/22.04.2004 год.по т.д.№ 3/2004 г.на ВКС,ОСГК относно необходимостто от установяване причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и обвинението по частично оправдателна присъда,като основание за ангажиране отговорността на Държавата и в частност на Прокуратурата ; 2.Как следва да се прилага указанието в т.11 на ТР № 3/22.04.2004 год.по т.д.№ 3/2004 г.на ВКС,ОСГК за „глобално обезщетение” при незаконно обвинение в повече от едно престъпление,по което с присъдата ищцата е била частично осъдена и съответно частично оправдана и наред с това са налице паралелно и други водени наказателни производства и допустимо ли е в подобна хипотеза обезщетението да се определя като процент от „глобално обезщетение”, при положение,че ищцата не е предявила общ иск за неимуществени вреди от обвиненията по които е оправдана,а отделни пет искови молби; 3.Какъв и начина за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли решаващия съд да обсъди всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., в т.3 и т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.По материално-правния въпрос относно приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ се позовава на противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор и не взима становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата.Приела е,че в периода 2004 г.-2014г. срещу ищцата са водени почти едновременно общо 15 наказателни производство,поради което характерът,обемът и интензитетът на доказаните негативни емоционални преживявания по повод наказателната репресия,касаят всички производства.При определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт само във връзка с обвинението,приключило с частично оправдателна присъда,съдът е направил разграничение от страданията по повод другите наказателни производства – две ,от които приключват с изцяло оправдателни присъди,другото с осъдителна присъда ,както и останалите висящи производства.Съобразявайки се с критерия за справедливост по реда на чл.52 ЗЗД, към момента на търпените обичайни душевни болки и страдания, е определил обезщетение общо в размер на 10 000 лв.за целия период на наказателно преследване,а обезщетението дължимо за частично необоснованото водено наказателно производство за измама е 15% от общото обезщетение,т.е. 1 500 лв.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, конкретизиран от касационната инстанция съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – „Как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди при частично оправдателна присъда в хипотезата на множество осъдителни и оправдателни присъди водени паралелно и кои обстоятелства следва да се преценят,когато с иска се претендира обезщетение за вреди само по това от водените наказателни производства,т.е. само част от вредите”, тъй като поставеният въпрос е обуславящ волята на съда и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2285 /12.04.2018г., постановено по възз. гр. д. № 16194/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: