Решение № от 42276 по нак. дело №1114/1114 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
Гр.София, 29.09.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 1925/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

След преценка на материалите по делото и на съдържащите се в исковата молба и в отговора становища и искания, на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК, съдебният състав постановява следното:
І. Във връзка с искането за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание да представят доказателства за страните, предмета и хода /състоянието/ на гр.д.№ 22260/2014 г. по описа на СРС, 49-ти състав.
ІІ. Във връзка с исканията за допускане на доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и описани в същата писмени доказателства, с изключение на преписите от актове на К. №№ К-0028214 и К-0028215, предвид тяхната нечетливост.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, подробно описани.
ПРИЕМА арбитражно дело № 471/2014 г. на арбитър Б. Г. в оригинал.
ІІІ. ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД :
Предявен е иск от Н. Х. А. и Е. Василева Ц., двете от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. В. Волева от САК, против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място] за отмяна на решение № 471/30.01.2015 г. по арб.д.№ 471/2014 г. на арбитър Б. Г., на основание чл.47 т.2 и т.3 от ЗМТА.
В исковата молба се сочи, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на РБ, т.к. с него са нарушени основни принципи на правопорядъка, а именно – принципите на законност, установяване на истината, равенството на страните в процеса и състезателното начало, както и правото на защита. На следващо място се излага, че арбитражното споразумение е нищожно, като противоречащо на закона – З., ЗЗД, Директива 93/13/Е., ЗМТА. Обобщени, твърденията на ищците са, че арбитражната клауза в чл.13 от ОУ към договора за револвиращ заем от 16.12.2010 г. е неравноправна и е в тяхна вреда, не е била уговорена индивидуално, а едностранно и безусловно е наложена от ответника, като съдържанието й е било узнато /респ. ОУ са предоставени/ след подписване на договора за заем. Твърди се още в тази връзка, че не е постигано съгласие в изискуемата от закона форма за действителност на арбитражното споразумение, т.к., освен че клаузата в ОУ не е договаряна, и самите ОУ не са подписани от ищците.
Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Н. Л.-М., с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на исковете. Счита, че с решение № 11/07.03.2014 г. по т.д.№ 2117/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по иск за отмяна на предходно арбитражно решение по същия договор за заем между същите страни, са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите, представляващи основание на сега предявените искове, поради което повторното им разглеждане от съда е недопустимо; освен това същият спор относно действителността на арбитражното споразумение е отделно предявен и пред съда. Възразява срещу искането за спиране на настоящото производство по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 22260/2014 год. на СРС, като счита, че преюдициалността между делата е обратна. Излага подробни съображения във връзка с неоснователността на исковете, като оспорва твърдените в исковата молба факти и обстоятелства по сключването на договора и приемането на ОУ. Моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално – исковете за отмяна на арбитражното решение да бъдат отхвърлени.
ІV. На основание чл.146 ал.2 ГПК вр. ал.1 т.5 ГПК УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства относно твърденията, че ОУ не са им били представени при подписването на договора и не са се запознали с тях предварително, като им дава възможност да ангажират такива с писмена молба с препис за насрещната страна в 1-седмичен срок от съобщението.
V. По така повдигнатия от ответника въпрос за допустимостта на исковото производство, както и по предпоставките за спирането му, съдът ще се произнесе, след като вземе предвид становището на ищците по отговора на исковата молба и представените от тях доказателства, касаещи преюдициалното производство.
VІ. НАСРОЧВА производството по делото за ………………………………, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищците да се изпрати и препис от отговора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top