Решение № от 42467 по гр. дело №1814/1814 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 07.04. 2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 07.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 96/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

І. По проекта за доклад по делото:
Производството е образувано по предявена на 21.12.2015 г. искова молба от И. В. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Л., срещу М. Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място], за отмяна на решение от 31.08.2015 г. по арб. дело № 349/2015 г. на Арбитражен съд В. при СППМ /Сдружение за правна помощ и медиация/, на основание чл.47 т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА.
Ищецът твърди, че не е бил уведомен по надлежния ред за съществуването на арбитражно производство или за назначаване на арбитър и по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. Узнал е за същото на 26.11.2015 г. – дата на уведомяване за наложен запор по банковите му сметки. На следващо място сочи, че между страните не е било сключено арбитражно споразумение, а при липса на такова не е бил приложен ЗМТА. Ищецът е бил лишен от правото и възможността да посочи арбитър, да прави отвод на посочения от ответника арбитър, да възрази относно действителността на арбитражната клауза. Делото е разрешено от арбитражен съд, който не е предвиден в споразумението. На последно място оспорва компетентността на самия арбитражен съд и моли след отмяната на решението делото да не се връща за ново разглеждане на този съд. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Ал. Т., оспорва допустимостта на исковата молба, като твърди, че е подадена извън 3-месечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, както и нейната основателност. Излага твърдения за редовност на връчените по арбитражното дело книжа, вкл. че арбитражният съд е направил всичко възможно ищецът да узнае за заведеното дело, поради което са изпълнени изискванията на чл.32 ал.1 ЗМТА. На следващо място сочи, че възможността арбитражният съд да се произнесе и при отсъствие на нарочно писмено споразумение е изрично призната в закона – чл.7 ал.3 ЗМТА, при наличие на редовно уведомяване за арбитражното производство. Моли исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените от ответната страна разноски.
Липсват права и обстоятелства по спора, които да се признават. Всички обстоятелства подлежат на доказване. Тежестта за установяване надлежното уведомяване на ищеца за така инициираното и проведено арбитражно производство е върху ответника.
ІІ. По доказателствата:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба и описани в същата писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА постъпилото арбитражно дело № 349/2015 г. на Арбитражен съд В..
ІІІ. По повдигнатия въпрос за допустимостта на исковото производство, с оглед връзката му с основанието на предявения иск, съдът ще се произнесе по повод разглеждането на делото по същество, след като вземе предвид становището на ищеца в о.с.з.
ІV. Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, за което да се докладва на Председателя на ІІ ТО, ТК.
За насроченото открито съдебно заседание да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top