Р Е Ш Е Н И Е
№ 747
гр. София, 09.12. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова
при участието на прокурор Стаменова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2701/2009 година.
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по к. жалба на А. на М. с. против решение от 31.03.2008г по гр.дело № 2119/2005г. на Софийски градски съд ,ІV Б състав , с което след отмяна на решение от 01.04.2002г по гр.д. № 5295/2002г на Софийски районен съд , по същество е уважен иск на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ(сега ЗОДОВ, загл. изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г) и е присъдено обезщетение в размер на 5001лв. в полза на родител, загубила непълнолетното си дете си в резултат на неговата наркозависимост , при липса на адекватни мерки за противодействие от страна на М. с. във връзка с възложени от Конституцията на РБ задължения .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон . Процесуалният ред на ЗОДОВ е нарушен поради липса на отбелязване в диспозитива на обжалваното решение, че същото е постановено с участие на Прокуратурата. Специалният закон е приложен неправилно, ангажирана е отговност за вреди от бездействие при нормотворческа по естество компетентност на М. с. , за случай , при който не се касае за незаконосъобразни актове , действия или бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност.Освен това не се касае и за неизпълнение на задължение ,пряко възложено със закон. Неправилно е преценена и причинно-следствената връзка между претърпяната вреда и заявеното като основание на иска бездействие. Съображения са развитии в писмена защита от процесуалните представители на А. на М. с. .
Ответницата по касационната жалба С. Й. Х. –Денкова е заявила становище ,с което оспорва изложените в жалбата аргументи. Касае се за противоправно бездействие във връзка с разпространението на наркотични вещества ,за липса на реакция по обществен проблем и необходимата вътрешна политика и стратегия за регулация на отношенията между държавата и гражданите ,с оглед гарантиране на живота и здравето им.
Представителят на Прокуратурата на РБ застъпва становище за основателност на жалбата по съображение , че отговорността на М. с. неправилно е ангажирана за неупражнена нормотворческа компетентност .
С определение №76 от 24.10.2008г Върховен касационен съд, състав на V г.о е допуснал касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса кое бездействие обективира противоправност и основание по чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ(изм. загл. ЗОДОВ) при търсене на отговорност от М. с. по реда на специалния закон , за случай на бездействие с вредоносни последици по конституционно очертаната компетентност на висшия изпълнителен орган .
С обжаваното решение състав на Софийски градски съд е приел ,че в лицето на А. на М. с. следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди поради противоправно бездействие на българското правителство във връзка с възложени му от чл. 105 ал.2 и чл. 114 от Конституцията на РБ задължения, за това , че е липсвала уредба , регламент или действие , което да изрази ангажираност на българската изпълнителна власт по проблема с болните от наркомания деца . Ищцата , майка на починалото на 26.11.1996г в резултат на интоксикация с наркотици непълнолетно дете Р, е претендирала обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ . Спорен от правна страна се е явил въпросът следва ли подобно бездействие да бъде подвеждано под хипотезата на чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ,предвид тълкуването на понятието „административна дейност”.
Като е отговорил на този въпрос положително, Софийски градски съд е постановил правилно решение.
Бездействието, изведено в мотивите на въззивния съд като основание за отговорност на държавата , е противоправно по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ(сега ЗОДОВ,загл. изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г.) за случаи , при които М. с. от своя страна не е предприел необходимото за осигуряване и опазване на обществения ред , а това обективно е било наложително и е произтичало от задълженията му съгласно Конституцията . Независимо от останалите функционални компетенции на МС в качеството му на орган , упражняващ административна дейност , изведеното в чл.105 ал.2 от Конституцията на РБ принципно задължение за осигуряване на обществен ред и общо ръководство на държавната администрация , както и общо изведеното в чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ основание за отговорност за противоправни и увреждащи действия или бездействия на администрацията , сочат противоправност на бездействието в настоящия случай , като основание за ангажиране на обективната отговорност по реда на специалния закон , когато са претърпени конкретни вреди от гражданите.
Правно основание за възникване на обективна отговорност по смисъла на чл. 1 ЗОДВПГ(сега ЗОДОВ ) е включително тази административна дейност на висшия орган на изпълнителната власт , която е в проява на изискуемата държавна интервенция при анализ и идентифициране на обществените проблеми , какъвто в частност е наркоманията сред малолетни и непълнолетни.потребата на наркотични вещества , при това от деца , е явление несъвместимо с обществения ред . Няма спор ,че до приемането на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (Обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от 3.10.1999 ), конституирането на Национален с. по наркотичните вещества и приемането на „национална стратегия за борба с наркотиците” , няма признаци МС да е провеждал каквато и да било дейност по този въпрос. Необходимостта от държавна политика , от активно противодействие на конкретното вредоносно явление, не се изчерпва с криминализирането му в състави на Наказателния кодекс. Към момента на настъпване на вредоносното събитие , изследваната отговорност не е била в сферата на други органи , нито е била въпрос на целесъобразна преценка , а задължение на държавата към нейните граждани.
Това задължение не е изпълнявано трайно и продължително ,включително към момента на настъпване на вредоносното събитие .
Осигуряването на реда чрез съответната политика е по Конституция пряко възложено на М. с. и обемът отговорност в тази насока, не се изчерпва с нормотворческата функция по приемане на постановелния, наредби , правилници и др. нормативни актове ,като дейност подчинена изключително на законовата делегация , не се изчерпва и единствено с действията по изпълнение на конкретните предписания на законови или подзаконови нормативни актове,когато позитивна норма в закон изисква М. с. да издаде акт или изпълни конкретно действие.
Липсата на активност в насоката , регламентирана общо в 105 ал. 2 вр. чл. 114 от Конституцията на РБ (извън изготвяне на постановления по делегация от закон) и касаеща приемане на актове от М. с. с пряко въздействие върху обществените отношения (разпореждания , решения), когато тези действия са били необходимо извикани от длъжността на Правителството да осигури ред , гражданският съдът има компетентност , а в случая и основание да прецени като противоправно състояние . Касае се до отсъствието на реакция и мерки по опазване на живота и здравето на българските деца в степен, засягаща компетентността на Правителството в тази област .
Опазването на реда предпоставя отговорност и състояние на активност , както в посока на регламент , така и в посока на реакция. Не е спорно , нито установено по делото ответникът да е предприемал каквито и да било дейности , предпоставящи създаването на регламент на конкретно застрашените от преки вреди обществени отношения , извън наказателно- правната употреба на разпространението и употребата на наркотични вещества в Наказателния кодекс. Не е установено също така ,за релевантния период изричен закон да е предписал на МС създаването на конкретен подзаконов акт в определена насока , с цел предприемане на мерки срещу този обществен проблем . Независимо от това , наличието на нормативен ред, разбиран като процес и компетентност при създаване на позитивното право , ответникът несъстоятелно изтъква като довод за освобождаването си от възложената му по Конституция отговорност по осигуряване на обществения ред . Тази отговорност изисква различна – според естеството на обстоятелствата , но адекватна реакция на всеки обществен проблем , от естество да засягат живота и здравето на малолетните и непълнолетните. Така в правовата държава се обема задължението за провеждане на необходимата в конкретния случай вътрешна държавна политика на противодействие срещу негативно явление с преки вредоносни последици върху основни права на гражданите . Принципът е намерил развитие и в действащата тогава норма на чл. 3 ал.1 от Закона за народното здраве(Обн., ДВ, бр. 88 от 6.11.1973 г, отм. ДВбр. 70 от 10.08.2004 г.),според която държавната политика в областта на здравеопозването се осъществява от М. съвет.
Обратното на тази нормативно предписана активност е пълното ,безспорно като факт по делото бездействие и неангажираност на българското правителство спрямо възникнал остър обществен проблем , към изследвания с оглед на търсената гражданска отговорност момент , което не е идентично с „неупражнена нормотворческа компетентност” от страна на висшия орган на изпълнителната власт.
Ето защо Софийски градски съд правилно е отхвърлил основния правен довод на касатора – за липса на противоправност и съставомерност на бездействието, предвид характеристиката му като проява единствено на нормативна компетентност ,каквато за конкретните обществени отношения не била изрично делегирана , за да се приеме бездействие по смисъла на чл. 1 ал.1 ЗОДВПГ(сега ЗОДОВ) при неизпълнение на нормативно предписание в рамките на административна дейност на изпълнителен орган. Образно казано , ответникът по иска се защитава с оправданията на войника , при положение ,че е главнокомандващ .
Предвид гореизложеното , Върховен касационен съд не приема съображенията на А. на МС ,развити в защита ,не приема тълкуване на чл. 1 ал.1 от ЗОДВПГ, което изключва отговорността на държавата при така настъпилите и претендирани с иска вреди .
Върховен касационен съд не приема и довод ,че липсва пряка причинност и обусловеност на бездействието като обстоятелство по смисъла на специалния закон , спрямо настъпилия в случая вредоносен резултат . Независимо от множеството фактори , довели до състоянието на наркотична зависимост на непълнолетния и независимо от приноса на разнородни по естество фактори при настъпването на вредоносния резултат, определен и установен принос към злополучната смърт на пострадалия и страданието на ищцата, негова майка ,има и установеното в конкретни случай бездействие , за което държавата отговаря.
В хода на съдебното производство не са въведени фактически обстоятелства , свързани със съпричинавяне , не е поддържано подобно възражение и същото не следва да се въвежда и обсъжда едва в касационната инстанция . Не следва да се обсъжда и направеното с касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност , то не е своевременно заявено и е преклудирано . Неоснователно е оплакването ,че липсата на отбелязване на участвалия в производството представител на Прокуратурата в мотивите и непосочване на това обстоятелство в диспозитива на решението , опорочава решаващата дейност на съда . По делото е участвал представител на Прокуратурата и процесуално нарушение не е допуснато . Като правилно и законосъобразно, въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.03.2008г по гр.дело № 2119/2005г. на Софийски градски съд ,ІV Б състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: