3
РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София, 13.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2417/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от Прокуратура на РБ срещу решение №70/11.04.2018г., постановено по гр.д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за незаконно наложена мярка задържане под стража, но съдът неправилно не бил отчел обстоятелството, че задържането под стража за период от около 9 месеца е било зачетено при изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ по друга влязла в сила присъда.
В срока за отговор ищецът Н. А. е възразил, че въззивният съд е обсъдил всички факти, поради което не са налице основания за отмяна на въззивното решение.
С обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е уважил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за кражба при условията на опасен рецидив и взета незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 8 месеца и 29дни, тъй като ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда. Въззивният съд е констатирал във фактическите си изводи, че времето на задържане под стража било приспаднато от изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по друга присъда, но след това е пропуснал да обсъди значението на този факт за размера на обезщетението.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да извърши преценка на всички факти по делото и определи тяхното значение за размера на обезщетението.
Отговорът на този въпрос се съдържа в трайно установената и задължителна практика на ВКС по тълкуването на чл.52 ЗЗД и чл. 236, ал.2 ЗЗД, съгласно която съдът е длъжен да извърши преценка на всички факти по делото и определи тяхното значение за размера на обезщетението.
В случая при определяне размера на обезщетението за незаконно повдигнато обвинение на ищеца Н. С. А. за кражба при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив и незаконно взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 8 месеца и 29 дни, въззивният съд неправилно и в нарушение на чл.52 ЗЗД и чл.236, ал.2 ГПК не е отчел обстоятелства, имащи значение за намаляване размера на обезщетението, а именно, че времето на задържане под стража е било зачетено като изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по друга влязла в сила осъдителна присъда, както и обстоятелството, че ищецът петнадесет пъти е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършени престъпления против собствеността в периода от 1992г. до 2017г.(обвиненията са били повдигнати преди, по време и след процесното незаконно обвинение), някои от тях при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като по- голямата част от времето ищецът е прекарал в затвора поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно чл.179 ЗИНЗС изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по незаконно обвинение се зачита като изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по друга влязла в сила осъдителна присъда. В този случай законът заличава правните последици от незаконното задържане чрез правна фикция- счита се, че задържането под стража е изпълнение на наказанието по друга влязла в сила присъда. Целта на закона е да се защити и гарантира правото на свободно придвижване на осъдения като не се допусне надлежаване, в случай на отменена присъда или незаконно задържане под стража.
По настоящото дело е установено, че ищецът е бил задържан под стража по незаконно обвинение за срок от 8 месеца и 29дни, но след това времето на задържане е било приспаднато от изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ по друга присъда. Тъй като по силата на законовата фикция процесното задържане под стража се счита за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по друга влязла в сила присъда, то тогава правото на свободно придвижване не е било нарушено и липсва основание за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за времето от 8 месеца и 29дни, прекарани в ареста (в същия смисъл, че претенцията за обезщетение е неоснователна са решение №29/2017г. на ІІІ ГО и решение №62/2012г. на ІІІ ГО).
Следващото от посочените по- горе обстоятелства, които имат значение за намаляване на размера на обезщетението и което не е взето предвид от въззивния съд е обстоятелството, че ищецът петнадесет пъти е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършени престъпления против собствеността в периода от 1992г. до 2017г., някои от тях при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като по- голямата част от времето ищецът е прекарал в затвора поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Видно е, че обвиненията и наказанията не са имали нито възпираща, нито възпитаваща роля за ищеца, който факт има значение при определянето на обема и интензивността на болките и страданията от процесното незаконно повдигнато обвинение.
Заедно с всичко изложено по- горе и предвид обстоятелството, че във връзка с незаконното обвинение ищецът е търпял процесуална принуда при участието си в процеса като обвиняем и след това като подсъдим, то следва, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В този случай обаче, обезщетението в размер на 500лв. е достатъчно да компенсира неимуществените вреди, свързани с незаконно повдигнатото обвинение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №70/11.04.2018г., постановено по гр.д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1420/ 17.11.2017г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Н. С. А. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ над сумата от 500лв. до 4000лв., заедно със законната лихва от 29.05.2017г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ предявения иск в тази част.
Отменя решенията на Пловдивски апелативен съд и на Пловдивски окръжен съд и в частите, с които са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА над сумата от 17,65лв. и по двете решения.
Оставя в сила решението на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: