РЕШЕНИЕ
№ 1
София, 25.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1892/2017 година.
Производството е по чл.290, във връзка с чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№20765/16.02.2017 г. подадена от адв. В. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №8748/02.12.2016 г. по гр.д.№6247/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – В състав, с което е отменено решение №119-II-20/04.3.2015 г. по гр.д.№39431/2014 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 119 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Д. Г. от [населено място] против [фирма] – С., с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 КТ, за сумата 1804 лева, както и за разноски, и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела за безспорно „обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради неявяване на работника да заеме длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, която се споделя и от настоящия съдебен състав- решение № 361 от 21.12.2012 год. по гр.дело № 105/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 264 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 440 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ/ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл.345, ал.1 от КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл.8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.
Съдът приема, че срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл.345, ал.1 от КТ. То въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да бъде определен по категоричен начин – какъвто е връчване на нарочно изпратено от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл.345 от КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да узнае за решението./ в този смисъл задължителна практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК- решение № 218 от 15.10.2015 год. по гр.дело № 946/2015 год., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/. В случая съобщението по реда на чл.345 от КТ е било връчено на ищеца А. Д. Г. на 12.05.2014 год./ след приключване на делото и връщането му на първоинстанционния съд за изпълнение на разпоредбата на чл.345 от ГПК/. От тогава е започнал да тече срокът за заемане на длъжността от ищеца.
В настоящия случай ищецът е изявил воля за заемането й на 23.05.2014 год./ видно от заявление с вх.№ 04/ 23.05.2014 год., подадено до работодателя/, като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.05.14 г., двуседмичният срок по чл.345 от КТ все още не е бил изтекъл. При това положение основанието на чл.325, ал.1, т.2 от КТ не е налице и заповедта за уволнението му е незаконосъобразна. Като такава тя следва да бъде отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
За пълнота на изложеното, съдът намира, че следва да се посочи, че всякакви други действия, които евентуално биха могли да бъдат индиция за знание за решението за възстановяване на работа – но не установяват със сигурност такова до момента на връчване на съобщението, са ирелевантни. Съдът приема, че не съставлява несъмнено доказателство за узнаване от работника на решението за възстановяване на работа до получаване на съобщението по чл.345 от КТ, подадената от него молба на 11.04.2014 год. до СРС, 56 с-в, по гр.дело № 3368/ 2012 год., с искане да му бъдат издадени следните документи: съобщение по чл.345, ал.1 от КТ за възстановяване на преди незаконното уволнение заемана длъжност „шофьор на автобус“ в [фирма], заверен препис от влязлото в сила решение и изпълнителен лист за разноските, които са му присъдени от ВКС. От събраните по делото писмени доказателства не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, на коя дата ищецът е получил заверен препис от решението и изпълнителен лист, респективно че ищецът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяване на работа преди 12.05.2014 год.- датата на която е получил поисканото с молбата съобщение по чл.345 от КТ.
На следващо място, следва да се има предвид, че уведомяването по чл.345, ал.1 от КТ съставлява специална процедура, която е извън ГПК – съобщението се изпраща от първоинстанционния съд /след връщане на делото при него, при изчерпване на съответното обжалване/ и не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на работа работник, нито узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката /чиито правомощия и се прекратяват с влизането на решението в сила/ поставя началото на двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ. Предвид изложеното, при наличие на изпратено и получено в разумни срокове след връщане на делото на първоинстанционния съд съобщение по чл.345, ал.1 от КТ /а в случая и без да е установено по несъмнен начин кога работникът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, респективно че се касае за хипотеза на злоупотреба с права/, трябва да се приеме, че това е станало именно на датата, на която му е връчено съобщението по чл.345, ал.1 от КТ – 12.05.2014 г.“
С определение №989/25.10.2017 г. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №8748/02.12.2016 г. по гр.д.№6247/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – В състав, по въпросите: 1.Представлява ли доказателство за узнаването по безсъмнен начин от страна на работника на влизането в сила на решението за възстановяването му на работа изходяща от него, след влизане в сила на решението за възстановяването му на работа, по смисъла на чл.296, ал.3 ГПК молба, с която същият е поискал издаването на съобщение по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на преди незаконното уволнение заеманата длъжност „шофьор на автобус“ в [фирма]; заверен препис от влязлото в сила решение; изпълнителен лист за разноските ?, и 2. За доказване на узнаването по несъмнен начин за влязлото в сила решение за възстановяване на работа следва ли да се ценят единствено и само данните за получен лично от работника заверен препис от решението и изпълнителен лист или установяването на това обстоятелство може да стане и въз основа на други действия или на изходящи от ищеца частни документи, признаващи неизгодни за него факти, които доказват по несъмнен начин за узнаване от работника за влязлото в сила решение за възстановяване му на работа ?
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
Налице е практика на Върховния касационен съд, IV г.о./ решение №440/10.6.2010 г. по гр.д.№537/2009 г./, с която е прието, че „Съгласно чл. 345, ал.1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на практиката по въпроса от кой момент тече срокът по чл. 345, ал.1 КТ, срокът тече от получаване на съобщението, което следва да бъде изпратено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, а в случаите, когато не е изпратено съобщение, това е моментът, в който работникът се е явил в предприятието, за да заеме длъжността си, т.е. разгледаните хипотези не обхващат случая, когато въпреки, че не е изпращано съобщение от съда, работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа. В този случай, двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ тече от момента на узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановения работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал.1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.“
В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, опредметена в решение361/21.12.2012 г. по гр.д.№105/2012 г., III г.о., решение №298/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г., IV г.о. и др.
По касационната жалба.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила несъмнените данни в молбата на работника от 11.4.2014 г., от които е видно, че работникът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяване на работа. Наведено е оплакване, че визираната молба е за снабдяване на работника с препис от влязлото в сила решение и с изпълнителен лист по присъдените им ВКС разноски, както и искане до районния съд да издаде съобщение по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, но това не сочи на нарушение от страна на работодателя, при наличието на узнаване за влизане в сила на решението за възстановяване на работа с подаването на молбата от 11.4.2014 г.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г.. Претендират се разноски.
Ответникът по касация А. Г. Д. не е заявил становище в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция, отговорът на въпроса и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Софийския градски съд е неправилно с оглед отговора на поставените въпроси и събраните по делото доказателства. От представеното пред първата инстанция писмено доказателство – молба от 11.4.2014 г. до Софийския районен съд, неоспорена от ищеца, се установява, че към момента на депозиране на същата в съда, на работника е било известно влязлото в сила решение по предходно уволнение. Този извод може да се извлече и от т.1 от съдържанието на описаната молба, в която работникът моли съда да му издаде съобщение по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на работа.
Изложеното налага пълна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1653 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение последно, във връзка с чл.295 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №8748/02.12.2016 г. по гр.д.№6247/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III – В състав, и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. Г., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], против [фирма] – [населено място], [улица] ет.2, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица] ет.2, деловодни разноски за всички производства по делото в размер на 1653/хиляда шестстотин петдесет и три/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: