3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р- № 1
София, 08.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Борислава Лазарова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 31/2010 г.
Производството е по чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК/1952г./ вр.§2,ал.14 ГПК.
Образувано е по молба на И. Г. М.,[населено място], за отмяна на решение №2165 от 06.01.2003г. по гр. д. № 2737/2001 г. на ВКС, ІVг.о., с което е оставено в сила въззивно решение от 02.08.2001г. по гр.д.№ 396/2001г. на Великотърновския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение по гр.д.№1385/1998г. на Великотърновския районен съд и по реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът на И. Г. М., предявен срещу С. С. С. и С. В. С. за предаване владението на основание чл.108 ЗС върху недвижим имот – част от дворно място, представляващо дворище пл.№502, кв.245 по плана на[населено място], [улица] с площ 21 кв.м.
Ответниците по молбата С. В. С. и С. С. С. не изразяват становище по молбата.
Върховният касационен съд, петчленен състав намира следното :
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК/1952г./ молбата за отмяна може да се подаде в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви „е“ и „ж“ – от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. В случая атакуваното решение е влязло в сила на 06.01.2003г., а молбата е подадена на 30.01.2008г.
Посоченото в молбата основание за отмяна е новооткрито писмено доказателство – „Предложение – решение на служба „Ж. стопанство и държавни имоти” при отдел „К. стопанство” при ГНСДТ-В. Търново”, което е съставна част на Протокол №53/1953г., който е бил представен по делото в инстанциите по същество. Молителят твърди, че е открил новото писмено доказателство на 22.05.2007г. в ТД „Държавен архив”.
От изложеното по-горе следва, че е изтекъл пределният едногодишен срок, предвиден в разпоредбата на чл.232,ал.1 ГПК /отм./ за подаване на молбата за отмяна. Документът, обосноваващ отмяната, е съставен още през 1953г. и предхожда решението, чиято отмяна се иска. Ето защо пределният едногодишен срок e изтекъл на 06.01.2004г. Дори молителят да установи, че е открил писменото доказателство на посочената от самия него дата, то с оглед разпоредбата на чл.232,ал.1 ГПК /отм./ приложим е отново едногодишният срок от влизане в сила на атакуваното решение. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да бе приложим тримесечният срок от узнаването на обстоятелството, служащо за основание за отмяна на решението, то той е изтекъл преди подаването на молбата – на 22.08.2007г.
Подадената на 30.01.2008г. молба за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 232, ал.1 ГПК, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно. Ето защо като просрочена, тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Г. М.,[населено място], за отмяна на решение №2165 от 06.01.2003г. по гр. д. № 2737/2001 г. на ВКС, ІVг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.