О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10/ 08.01.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4451 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 513/ 20.03.2015 г. (поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 948/ 15.05.2015 г.) по гр. д. № 1593/ 2014 г., с което Варненски окръжен съд:
· частично потвърждава решение № 2168/ 23.04.2014 г. на Варнески районен съд, като отхвърля иска на М. Ф. П. срещу С. Ф. В. с правна квалификация чл. 30 ЗН за намаляване на дарствените разпореждания, извършени от Р. Д. П. в полза на С. Ф. В. с договори по н. а. № 65/ 10.07.1997 г. и по н. а. № 122/ 26.10.1998 г. поради погасителна давност и
· изменя първоинстанционното решение в останалите части, а именно:
1. по иска на М. Ф. П. срещу С. Ф. В. с правна квалификация чл. 30 ЗН възстановява запазената част на М. Ф. П. от наследството на Ф. П. П., починал на 02.09.2011 г, установявайки че накърнението възлиза на 18 540. 11 лв, като отменя дарението на 1/ 2 ид. части от едно лозе в [населено място] по договор по н. а. № 122/ 26.10.1998 г., извършено от Ф. П. П. в полза на С. Ф. В. и като намалява с 495 511/ 4 755 000 ид. части дарението на един апартамент в [населено място] по договор по н. а. № 65/ 10.07.1997 г., извършено от Ф. П. П. в полза на С. Фев В.;
2. допуска до делба лозето и постройката в него при квоти 1/ 4 идеални части за М. Ф. П. и 3/ 4 ид. части за С. Ф. В. и
3. допуска до делба апартамента при квоти 991 022/ 9 510 000 ид. части за М. Ф. П. и 8 518 978/ 9 510 000 ид. части за С. Ф. В..
Според обжалваемия интерес решението се обжалва изцяло.
К. М. Ф. П. иска основното решение да бъде допуснато до касационен контрол по три въпроса, първият от които допълнен и уточнен в съответствие с касационните оплаквания (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към момент, в който титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? К. М. П. счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите в обжалваното решение. По първия обосновава допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 1090/ 03.08.2011 г. по гр. д. № 152/ 2011 г. ВКС, ГК, IV-то ГО. Позовава се и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
К. С. Ф. В. обосновава правото на касационен контрол с шест въпроса, единият от които е: Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на експертиза, ако в определението, с което е допуснал доказателственото искане, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК? По него обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
К. М. П. обжалва и решение № 948/ 15.05.2015 г. по гр. д. 1593/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива относно квотите, при които е допуснал до делба лозето и сградата и е оставил без уважение нейната молба за поправяне на други грешки. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба повдигнатите въпроси се изчерпват с касационни оплаквания , че с решението нарушен чл. 247 ГПК.
Всеки касатор счита неоснователно искането на насрещната страна за допускане на въззивното решение до касационен контрол по поставените въпроси.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция на текста преди ЗИДГПК, обн. В ДВ бр. 50/ 2015 г). Подадени са от легитимирани страни, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и осъществяване на всички предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатите въпроси, изведени по-горе. Съображенията за това са следните:
Делото е образувано по следните искове на касатора М. П. срещу касатора С. В.:
· за възстановяване на запазените части на М. П. от наследствата на родителите на страните Р. Д. П., починала на 26.06.2000 г. и Ф. П. П., починал на 02.09.2011 г. поради това, че са накърнени с два договора по н. а. № 65/ 10.07.1997 г. и по н. а. № 122/ 26.10.1998 г., с които родителите са дарили на С. В. апартамента и лозето в [населено място], притежавани в режим на СИО и
· за делба на тези имоти, включително постройката в лозето.
К. С. В. е оспорила конститутивните искове с възраженията, че:
· искът за намаляване на запазената част от наследството на Р. Д. П. е погасен по давност;
· запазената част и от двете наследства не е накърнена, тъй като родителите на страните са дарили средствата, с които е изплащан ипотечен кредит в обезпечение на цената на жилище, придобито по договор № 4566/ 27.11.1981 г. от М. П., както и средствата за нейните прехрана, лечение на психичното й заболяване (шизофрения параноидна форма) и грижи.
· в условията на евентуалност упражнява и правото на избор по чл. 34 ЗН с искане възстановяването на накърнената част да се извърши от дарения имот по втория договор (по н. а. № 122/ 26.10.1998 г.).
В писмения отговор на исковата молба са оспорени и исковете за делба с възраженията, че на основание двата договора за дарение имотите са собственост на касатора С. Фев В..
По иска за възстановяване на запазената част от наследството на Р. П. на основание чл. 30 ЗН.
В. съд е приел за установено, че страните са единствените наследници на своите родители, като майката е починала на 26.06.2000 г., а бащата – на 02.09.2011 г. Приел е, че с договора по н. а. № 65/ 10.07.1997 г. родителите са дарили на дъщеря си С. В. апартамента в [населено място], а с договора по н. а. № 122/ 26.10.1998 г. са й дарили лозето, застроено впоследствие с постройка, като имотите са притежавани в режим на СИО. Приел е, че упражненото с иска право по чл. 30 ЗН по отношение на наследството на майката възниква в полза на М. П. на 26.06.2000 г. и е погасено по давност на 01.03.2012 г, доколкото исковете са предявени на 21.03.2012 г. При събраните доказателства, че към момента на откриване на наследството на своята майка М. П. е под ограничено запрещение, а попечител е нейният баща Ф. П., въззивният съд е приел, че срокът на погасителната давност не е текъл до 01.03.2007 г. – датата, на която за попечител е назначен синът на М. П. Б. Ж.. Позовал се е на основанието за спиране по чл. 115, б. „б“ ЗЗД. Неговото приложение е обосновал със съображения, че дареният имот е в режим на СИО, а действията на разпореждане съпрузите П. са извършили съвместно при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. (отм, но в сила към двата договора). Приел е, че от смъртта на своята съпруга Ф. П. е съвместил две качества – дарител и попечител – и не е могъл да охранява интересите на поставената под запрещение чрез предявяване на иск за възстановяване на запазената й част от наследството на нейната майка. Приел е, че такова действие би било в противоречие с волята на Ф. П. да дари своите части от апартамента и лозето.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е включен в предмета на делото въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към момент, в който титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Той обосновава изводите на въззивния съд, доколкото касаторът М. П. се е позовала на основанието на чл. 115, б. „е“ ЗЗД, за да обоснове тезата, че е искът за възстановяване на запазената част от наследството на Р. П. е предявен преди да бъде погасен с изчитане на общата 5-годишна давност на чл. 110 ЗЗД. Определението, на което касаторът се позовава, е по чл. 288 ГПК, а това изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е обаче основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по повдигнатия въпрос няма практика на ВКС и допускането на въззивното решение до касационно обжалване е от значение за точното прилагане на института на погасителната давност във визираната хипотеза и за развитието на правото.
По иска за възстановяване на запазената част от наследството на Ф. П..
В. съд е приел, че наследствената маса по чл. 31 ЗН включва дарените 1/ 2 ид. части от апартамента и лозето според тяхното положение към момента на сключване на двата договора и според стойността им към откриване на това наследство и 1/ 3 ид. част от четири земеделски имота, които починалата съпруга П. е притежавала на основание реституция по ЗСПЗЗ и делба (чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5 ЗН. Пазарните стойности на имотите въззивният съд е определил от доказателства, събрани чрез заключението на повторна (тройна) съдебно-техническа експертиза. Експертизата е допуснал по искане във въззивната жалба на М. П.. Първоинстанционният съд на два пъти е отхвърлил исканията на М. П. за допускане на повторна съдебнотехническа експертиза относно пазарните стойности на всички имоти, включени в масата по чл. 31 ЗН, позовавайки се на преклузията по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. В определението, с което същото искане е уважено от въззивния съд, не е обоснована неговата допустимост.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че съгласно чл. 31 ЗН наследствената маса е базата, за да се определи разполагаемата част на наследодателя и размера на запазената част на наследника. В обжалваното решение въззивният съд определя нейната стойност по доказателствата, събрани пред него. В определението, с което ги допуска не е обосновано никое от изключенията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, които преодоляват забраната страните да сочат нови доказателства във въззивното производство (чл. 266, ал. 1 ГПК). Обжалваното решение е обусловено от въпроса, който повдига касаторът С. В., следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на експертиза, ако в определението, с което е допуснал доказателственото искане, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК? По този въпрос е осъществено и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правилното определяне на масата по чл. 31 ЗН е с основополагащо значение за решаването на спора по чл. 30 ЗН по иска за възстановяване на запазената част от наследството на Ф. П.. Това освобождава настоящият състав на Върховния касационен съд от задължението да обсъди дали и останалите въпроси, които касаторите повдигат по този иск, допълнително обуславят изводите на въззивния съд.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло. Исковете за делба са под положително процесуално условие – уважаването на поне единия от двата иска по чл. 30 ЗН, а касационното обжалване е допуснато и по двата. С решение № 948/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 1593/ 2014 г. Варненски окръжен съд допуска поправка на очевидна фактическа грешка в своето решение № 513/ 20.03.2015 г. относно квотите, при които допуска до делба лозето и сградата в него. Тази част от решението по чл. 247 ГПК става част от основното решение.
Няма основание за допускане на касационния контрол по останалата, с която е отхвърлена молбата на касатора М. П. за поправки и на други грешки в основното решение. С втората касационна жалба М. П. заявява касационни оплаквания, а не повдига въпроси с обуславящо значение за решението по чл. 247 ГПК. К. оплаквания са без отношение към основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 513/ 20.03.2015 г. (поправено при очевидна фактическа грешка с решение № 948/ 15.05.2015 г.) по гр. д. № 1593/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на всеки касатори да представи документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 65. 00 лв.
След представяне на платежните документи делото да се докладва за насрочване, но не по-късно от изтичане на дадените срокове.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.