3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
Гр.София, 08.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 888 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. и А. Н. Т., [населено място] срещу решение от 07.11.2014г., постановено по гр.д.№ 202/14г. от Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № І-25-176/09.09.13г. по гр.д.№ 34236/12г. на Софийския районен съд и е разпоредено делото да се докладва на председателя на Гражданско отделение на СГС за образуването на ново дело.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените пред Софийския районен съд главни искове за прогласяване на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на нищожността на клаузите по т.11.1.2 и т.11.1.3 от договор за кредит от 12.11.2007г., са оценяеми. Изложени са съображения, че цената на исковете се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – според стойността на договора. Стойността на договора е определена от съда в размер на 66000 евро, поради което надвишава сумата от 25000 лв. и цената на исковете обосновавала родовата подсъдност на Софийския градски съд съгласно чл.104, т.4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят следния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: „Оценяем ли е предявеният с исковата молба установителен иск за прогласяване на нищожност на две договорни клаузи (клаузите на чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договор за банков кредит № 413/201 от 12.11.20017г., които установяват право на банката едностранно да променя, като увеличава вече договорената лихва по кредита) и кои и какви са критериите, на база на които съдът определя този признак – оценяем или неоценяем?”. Позовават се на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС (определение № 290/09.04.14г. по ч.т.д.№ 953/14г. на І т.о.), като касаторите изразяват несъгласие с тази практика, и на противоречие в практиката на съдилищата (определение № 402/06.06.12г. по ч.т.д.№ 350/12г. на І т.о. и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища), както и на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В определение № 290/09.04.14г. по ч.т.д.№ 953/14г. на І т.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, в аналогична на разглежданата в настоящото производство хипотеза, че като база за определянето на цената на иска за обявяване за неравноправна на клауза в потребителки договор следва да послужи използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени от банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени за целия срок на договора.
С определение № 449/29.07.15г. по ч.т.д.№ 1596/15г. на І т.о. (служебно известно на състава) е допуснато касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК в случай на оспорване на отделни части на договор. Дадено е разрешение, че когато страната оспорва основанието за възникване на вземането, то тя винаги атакува съществена – било за уредбата на главно или на акцесорно вземания, норма, в който случай намира приложимост чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК, но когато предмет на прогласяване е нищожност на клауза, която не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожност следва да се счита за неоценяем. Посочени са примери с модалитети на задължението или за клаузи, относими към принудителното му събиране, какъвто е бил предметът на конкретното дело.
Цитираното от касаторите определение № 402/06.06.12г. по ч.т.д.№ 350/12г. на І т.о. не дава отговор на поставения правен въпрос, но същото е посочено в подкрепа на разбирането, че разграничението на установителния иск на оценяем или неоценяем следва да се прави от съда, а не от ищеца.
Съставът на ВКС намира, че по въпроса за определяне на цената на иска и съответно на родовата подсъдност на иск за прогласяване на нищожност на отделни клаузи в договор поради неравноправния им характер е налице практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС. Поставеният от касаторите въпрос съставът на ВКС уточнява по следния начин: Оценяем или неоценяем е предявен установителен иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2014г., постановено по гр.д.№ 202/14г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касаторите А. Г. Т. и А. Н. Т., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касаторите с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.