О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
гр. София 19.12.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1876/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи /МВР/, представлявано от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител К. Р., и по касационна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез особения си представител адв. Д. З..
Касационната жалба на МВР е подадена против въззивно решение № 2648/19.12.2017 г. по гр.д. № 3943/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд,в частта, с която решение № 4133/12.06.2017 г. по гр.д. № 7714/2015 г. по описа на Софийски градски съд е отменено и на основание чл. 49 ЗЗД МВР е осъдено да заплати на Е. Д. М. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изказване на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ К. Т., поместено по Ф. нюз на 31.07.2014 г., в което същият е назовал ищеца „Крокодила“, наричал го „бандит“ и твърдял, че е покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц. Ц. и главния секретар на МВР К. Г..
Релевират се оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че МВР не е легитимирано да отговаря за вреди, претърпени вследствие от изказване на бивш директор на структура, представляваща самостоятелно юридическо лице в системата на МВР. Наведени са оплаквания за неоснователност и недоказаност на претенцията.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Притежава ли Министерство на вътрешните работи материалноправна и процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове или следва отговорността да се носи от съответното структурно звено – самостоятелно юридическо лице, което се явява възложител на работата или от чиито действия или бездействия произтичат вредите?“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. М., подаден чрез особения представител адв. Д. З., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна, тъй като не са налице претендираните пороци.
Касационната жалба на Е. Д. М., чрез адв. Д. З., е подадена против въззивно решение № 2648/19.12.2017 г. по гр.д. № 3943/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд,в частта, с която е потвърдено решение № 4133/12.06.2017 г. по гр.д. № 7714/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Е. Д. М. против МВР над присъдения размер за сумата от 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Касаторът оспорва размера на присъденото обезщетение и счита, че решението в тази част е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което е и налице основание за допускане на касационно обжалване, което се поддържа в подаденото „изложение на касационните основания“. Счита, че решението е необосновано, доколкото не са взети предвид всички относими обстоятелства.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от МВР.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвид цената на предявения иск.
Предмет на производството е предявен от Е. Д. М. против МВР иск за обезщетение на неимуществени вреди от изявление, направено на 31.07.2014 г. от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – К. Т., излъчено по Ф. нюз, в което същият назовал ищеца с името „К.“, наричал го „бандит“, твърдял, че ищецът бил покровителстван от бившия министър на МВР Ц. Ц. и бившия главен секретар на МВР К. Г.. Прието е, че искът намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение за вреди от неправомерни деяния на лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито действия отговаря. Първоинстанционният Софийски градски съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че МВР не е материално-легитимирана страна да отговаря за настъпили вреди, тъй като не Министерството е възложител на работата, а възложител е Главна дирекция „Национална полиция“, която е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР. За да отмени частично първоинстанционното решение Софийски апелативен съд е приел, че МВР е материално-легитимираният ответник по предявения иск, а правилото на чл. 61, ал. 2 КТ е неприложимо по отношение служебното правоотношение, възникнало по ЗМВР. При преценка на разпоредбите на чл. 177, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 ЗМВР, съдът е приел, че МВР действа като администрация на орган по назначаването и е страна по служебното правоотношение с Директора. При преценка на събраните доказателства Софийски апелативен съд е приел, че се доказват всички елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Съобразил е данните от изслушаната пред първа инстанция съдебно-медицинска експертиза и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 500 лв.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт по въпроса относно пасивната материалноправна легитимация на ответника по делото – МВР и по конкретно – приложимо ли е правилото на чл. 61, ал. 2 КТ в хипотезата на служебно правоотношение по ЗМВР.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2648/19.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 3943/ 2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Министерството на вътрешните работи да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: