2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1001
гр. София,30.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2471 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н, срещу решение № 2037 от 13.12.2012г. по т.д. № 1990 / 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8/ 05.01.2012г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, постановено по т.д. № 3200 /2010г. в частта, с която е отхвърлен искът на по чл.694, ал.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на [фирма] /н/ съществуването на публични вземания за лихви за сумата над 280,42 лева до 49 294,22 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с чл.113 от Кодекса за социалното осигуряване при определяне на дължимата законна лихва за просрочие на задължения за осигурителни вноски, която е различна по размер от законната лихва за данъци, такси и други подобни публични вземания по ЗЛДТДПВ. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакувания акт, въззивният съд е приел за ирелевантно възражението на НАП за допуснати от вещото лице непълноти при изготвянето на счетоводната експертиза. Посочено е, че значимите за делото лихви са определени въз основа на главниците, така както са указани в иска. Изложени са съображения, че с оглед спецификата на обема на данните по приложените доказателства и липсата на специални знания, съдът е възложил изчисляването на лихвите на съдебна експертиза, при това въз основа на задачи, така както те са поставени от ищеца – настоящ жалбоподател. Прието е за недопустимо оспорването на приетото от първоинстанционния съд заключение във въззивната жалба.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за установяване на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ е относим към предмета на конкретното дело и обуславя изхода му.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретизирания, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос „за установяване на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По арг. на чл.84, т.1 ГПК, касаторът не дължи внасянето на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2037 от 13.12.2012г. по т.д. № 1990 / 2012г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.